Хлябът в моя живот..или поставяне на началото

Обещах си, нямаше начин! А и така го усетих, че точно днес трябва да замеся първия си хляб в живота, за да замеся хубавите случващи се неща по Пътя..

Обадих се на приятелка и набързо скицирах рецептата на парче откъснат лист докато тя се надвикваше с деца и майка в близката квартална градинка. Трябваше да е нейната рецепта, не пожелах друга! Така де, после и майка ми разбра, че правя питка, защото имах нужда да ми се обясни като съвсем на начинаещ какво да правя с тази прясна мая. До нея вървеше приятелката й, и тя се намеси в казването колко захар, оцет и олио се добавя в хладката вода, където ще плува маята.. Много жени се включиха с енергиите и съветите в правенето на моята женска питка.

Накупих с желание всички продукти и докато се редях на опашка за касата, всички чакащи видяха какво ще правя днес - 2 пакета брашно, кубче мая, яйца и кисело мляко. Ами така де, и аз да заприличам като другите жени. Гордо държах кошницата в ръце, сякаш обявявах на всички "Вижте, имам на кого да правя питка днес!"

Моята питка си е само за мен, довечера ще почерпя и брат ми..Но ако я правех за мъж, който трябваше да омайвам, не искам да ви казвам какви неща още щях да забъркам извън стандартната рецепта, която моята приятелка издиктува по телефона.. Отворете само " Магии и заклинания на измирските магьоснички", ще ви спестя посвещаването в тайната на какво още може да ръсне отгоре, да се замеси с тестото и да му се направи заклинание :) Ама и аз съм една начинаеща вещерка...щом правя хляб... за себе си, значи добре съм си наредила магиите в живота :)

Няма подобно усещане за пръстите от това да месиш тесто! Без да се впускам в словоизлияния и излишни еротизми, ще добавя само, че енергията, която те обладава точно в този момент е наистина неизпитвана. Чувствах се точно като вещица, чародейка, магьосница, кучка, заклинателка, владетелка на енергиите! Първият ми хляб и аха..почти да яхна Баба Ягината метла :) Докато мачках тестото си мислех за всичко онова, което ми липсва и което искам да ми се случи. Добавих и ръсване любов, желание, копнеж, оставих да втаса на топло, намазах с олио, поръсих с босилек и сух чесън и хайдееее, на горещо във фурната!

Докато се печеше, скришом го наблюдавах през стъклото на фурната, за да не го изплаша, че да не се надигне, че после и аз съвсем ще се изплаша от тоталното мое неумение да правя хляб, въпреки голямото количество закваска вътре.

Стана, ей-така, на шега стана! Загърнах го на топло в бабините покривки, които е правила с желание някоя зимна вечер! И тя трябваше да остави част от своята енергия върху хляба ми, като го загърне нежно, по женски и ще пази аромата и топлината му. Въпреки, че нея я няма отдавна, още си спомням за нощвите с брашно, за питките, които месеше, за юфките, които точеше...
И сега си направих най-вкусния неделен следобед с моята женска питка, намазана обилно с крема-сирене, копър и чесън, доматче за витамини, ролца от раци за аромат на море!

Оттук нататък всяка неделя трябва да правя хляб! Как иначе той ще ме намери, ако не му замирише на печен хляб и топла фурна?!