На път съм да ме обявят за най-ексцентричната съседка в блока - простирам с пола с огромна цепка в най-шантавите орнаменти в кафяво и резеда, сложила съм си най-дивият дървен гердан, който открих в кутията за бижута, извадих пръстена за 1лв., който моят син ми подари преди години, когато поиска да се ожени за мен като все още не осъзнаваше истината за нашите отношения, поразрових за някои по-такива висящи обеци и ето ме..прелест от женственост, простираща на терасата на жаркото предиобедно слънце в краен софийски квартал. Можеше да звучи почти като възбуждащ кадър от италиански филм, но с бялата си кожа и русите коси съм далеч от образа на знойна зовяща италианка.. може би по-скоро съм северен тип жена, искаща да прилича на южен тип жена! :)
Искаше ми се да имам кокетна масичка с две още по-кокетни столчета за сутрешно кафе и мързеливи следобеди на терасата, но архитектите на блока, в който живея са преценили, че пътят към комунизма преминава през това да споделяш живота си със съседите. Терасите ни се делят от едно голямо прозрачно стъкло и всяко изкашляне, по-възбудено дишане и сърбане на топло кафе могат да издадат присъствие на човешки дух наблизо!
Затова предпочитам да се порадвам на себе си и времето си за кафе вътре, на хлад, на широко отворени прозорци, много зеленина и усещане за идваща юлска обедна жега. Няма да излизам! Ама никъде! Ще си стоя с моята шарена хипи пола с голяма цепка, с моите гердани, обеци и пръстени и ще чета книги за душата. Дори си поръчах вече една през компютъра, да се надяваме на добрите комуникации в 21 век и най-късно вдругиден да се порадвам на четивото за женската душа.
Най-вероятно снощната луна, а може и въздействието на афродизиаците на любимата Алиенде да отключиха вратата на себеусещанията в мен, но днес съм в прекрасна форма... Така се чувствам и когато дълго, дълго се поставя в позиция на смиреност пред поведението на някой мъж въпреки милионите волтове огън в мен и идва момент, в който, за да не се самоунищожа, просто се ядосвам на себе си (заради прекаленото търпение), на него - заради поведението и ставам пак онази, която се познавам! Така е, човек не може да избяга от себе си! където и да отидеш, все си си ти! Можеш да потушираш някой и друг детайл, но да станеш овца, когато си лъв, или обратното - хмм..трудна работа! Можеш и да си поиграеш на ролята, която си избрал, но това е само временно, отново се връщаш към себе си!
Снощи си направих някакъв мой си, попреиначен от прочетените книги среднощен ритуал. Тъй като наистина, ама наистина не само ще ме обявят за ексцентрична, но можеше и да извикат и полиция, че и пожарна, ако трябваше да правя ритуали според съветите на Дениз Линн или на не по-скромната в това отношение Исабел Алиенде. Вместо да вия срещу Луната, да паля огън на терасата и да се извива пушек от тлеещи в огън билки и треви, и с това да предизвиквам ненужно съседско внимание, реших да изпълня по-скромен, но мой си ритуал.
Споделих на парче розов лист най-съкровените си желания, запалих свещ (която преди години бях купила, за да довнася аромат на кафе и какао при така редките моменти на любов в спалнята), която сега изисква ненужни усилия от мен да бърша восъка от залепнал прах всяка седмица... Помечтах си силно и съкровено това, което споделих с листа, и внимателно го изгорих. Не се стигна до пожарна, бях достатъчно внимателна, но благодарих на Вселената за всичко, което ми е дала до този момент, за всичко, което не ми е дала, пак защото не ми е било нужно, за всичко, което тепърва ще ми дава...
Казват, че по пълнолуние желанията се сбъдвали :)
И моля ви, бъдете внимателни при правене на вашите ритуали. Нищо не изисква крайност в действията, дори и така лелеяни мечти и съкровени още несбъднали се желания!
Няма коментари:
Публикуване на коментар