Филиите с масло и самардала на село са най-сладки! Не помните ли?!?! Баба е изпрала чаршафите и ги е проснала под слънцето да потанцуват на летния вятър, а те миришат на сапун и току-що изпрано... Нямаше ароматизатори, само груби селски сапуни, стари, почернели и сбръчкани, чакащи реда си за легена в ъгъла на мазето...
Обаче тогава беше едно-лятно-такова-безгрижно-миришещо на свободно време и на слънце... Най-обичам да лягам вечер в току-що изсъхнали на слънце и вятър бели чаршафи, от онези, които моята баба е шила за чеиза си преди повече от 60 години.. Нея вече я няма, но спомените ми за тези лета пазя!
Синът ми избра да бъде модерно дете в началото на 21 век. Роди се два пълни месеца и още 16 дни след началото на новия век. Знае имената на всякакви модерни джаджи, на повечето от които не зная дори визията... Но има своите летни ваканции на село, там където минаха и моите ваканции, без моята баба, но с неговата баба (моята майка), със същите филии с масло и мерудия (въпреки, че нито маслото, нито хлябът са същите, като от едно време, а мерудията е от пакетче от 36 ст. в магазина).. Но вярвам, че има същите усещания в себе си на свобода, безгрижие, лято, правене на нищо, отлагане на задължителното четене за утре, а утре - за още по-утре...
Обичам летата, защото са моите спомени! От онези, хубавите, стоплящите, които те карат да се чувстваш Ти, все същият като от едно време...
