Трябва ли в живота ни да дойде събитие, което съвсем, ама съвсем не сме планирали в нашите "големи"-важни--по-човешки-смешни планове, за да разберем, че тази Вселена се движи по най-правилния начин, животите ни вървят в най-правилната пътека и хората, които идват и си отиват в живота ни, просто е трябвало да бъдат точно в този момент и точно на това място от Пътя ни!

И защо си мислим, че Вселената, Силата, Бог... ще оставят безкотролно и хаотично точно нашия, смешно-малък-дребен човешки живот, когато всичко в нея се движи в синхрон и хармония! Вселенска хармония!

Каквото и име да дадем на Голямата Сила извън нас, което движи реда и привидния хаос във Вселената,  трябва да знаем, че ние, животът ни, животът на хората в нашия Път е под знака на Аgape, Love, Amore и всичко онова, което измерваме като Любов! 

Онази Голямата, която те кара да потреперваш при вида на красиво венчелистче, пчела и слънце и да изпълва c Благодат цялото пространство вътре в теб; 

Онази Същата, когато си мислиш, че си съвсем сам, ама най-самотния човек на тази земя и някой просто ти каже топло "Благодаря" в най-неочакван за теб момент; 

Онази Хубавата, когато мама, но най-вече татко ми каже "Обичам те!" на мен, вече порасналото момиче, майка на дете след много години, все пропуснати години на показване на взаимна любов;

Онази прекрасната, когато чувстваш след разговор с човек от твоето сърце!

Какъвто и да е Въпросът, Любовта е Отговорът!