Бях чула за новото реалити по Нова за сгодяването на фермери, преди мъничко най-случайно линк към сайта ми се мерна пред погледа, поразгледах кандидатите и си харесах моя фермер.. Загледах изповедта на един от кандидат-женихите.. Мъж, строен, интересен, опасен, чаровен, смирен, в своите 34 години и желанието да гледа своите пъдпъдъци в стара къща, превърнал се в тяхната майка, защото си нямат друга... И си помислих какво ли е накарало един човек, който има всичко в материалния свят, да го загърби, да започне наново, но на село...
И го приех като мой съратник, като един от онези "луди", странни хора, които изненадват околните с решенията си и правят все пак това, което Душата им иска.
100 годишният орех и Изгревът, началото на деня
Моята Душа освен море, иска и село. Онова селско спокойствие, което се нарушава от кучешки лай привечер, кудкудякане сутрин на кокошки, известяващи появата на ново яйце, провикването на някой циганин на портата, търсещ пари, работа и стари дрехи, привечер - летни щурци, далечна свирка на Експреса "Чайка", на път от София за морето, мученето на крави, очакващи да се освободят от млякото и много, много селска тишина... Родителите ми си направиха своята селска малка семейна идилия на селото, където изкарвах моите учинически ваканции (които тогава смятах за заточение), където сега моят син кара неговата половина от лятната ваканция...
Предиобедно лятно слънце
Орехът в зноен летен ден през август
Сутрините, заради удоволствието от кафе под асмата на поочукания стар стол, приказката с майка, краткото отбиване на татко да изсърба горещото 3-в-1 преди да отиде да почука из хармана по старите машини за рязане на дърва и да поговори на кокошчиците си...
А вечерите ги обичам заради прохладата, заради очакването на вечерното събиране пред масата на дълга салата за предястие със изстудена домашна ракия, пред телевизора с поредната история на Айше, Мюмюн и Осман, с приказки за съдбите от махалата, за стари спомени и след 22ч. на път към моя креват с любима книга...
Ей-затова в най-хубавите си представи си за моя си живот съм ако не в Гърция, то поне на село - спокойно, небързащо, зелено, миришещо на домати и магданоз от градината и на много привечерни приказки на пейката на улицата с другите жени...
Не смея да "убивам" близките си с поредната моя нестандартна-според-тях-мечта, но аз наистина вярвам в Деня, в който ще заключа входната врата на този апартамент отвън и ще зная, че повече няма да се върна в този краен софийски квартал, защото ме очаква друг дом, който Душата ми приема и очаква.
Залезът и края на деня за мен и за ореха
Няма коментари:
Публикуване на коментар