Преди години, когато бях наивна и по-млада, се гневях на всички онези женски изказвания, че можеш да обичаш двама мъже едновременно! Е, как така?! Сърцето ти не принадлежи ли само на него, този, който обичаш?!
Да, но .... Сега разбирам всяка една от онези жени, която ще заяви смело - обичам и Него, но обичам и Другия! Странно, но се случва! дали с годините мястото в сърцето се увеличава или се променят условията, при които приемаш мъжете в живота си, но при мен е факт... сърцето ми може да приеме повече от един мъж и да даде любов точно толкова, колкото би могло да даде и на другия... Ах, невярна женска природа! Да, голямо мое женско сърце, което си готово да обичаш, за да дадеш топлина, милост, нежност и топла женска гръд! Мъжете имат нужда да бъдат обичани! Хич и не си мислете, че са герои в рицарски доспехи! Те са онези малки босоноги момчета на по 7 години, които копнеят за прегръдката на топла жена! Дори и сега, когато отида на гости на моята приятелка, въпреки месеците, в които не сме се виждали, нейното 10-годишно момче тича да се гушка в мен, въпреки, че отказва да събуе пред мен найлонови си спаряващи панталони в най-жегавото време...
Та, за любовта и голямото женско сърце! То може да приеме под покрива на своята чувствителна сърцата къщичка достатъчно мъже, които имат нужда да бъдат обичани, лекувани, обгрижвани... Като едит голям хоспис за мъжки сърца!
Аз обичам повече от един мъж! Не съм грешница! Просто сърцето ми е голямо, обичащо, готово да дава, да бъде обичано за отплата, очакващо...
Няма коментари:
Публикуване на коментар