Обичам летния дъжд! Един такъв, изненадващ, силен, жизнерадостен, пеещ... Лисва се изведнъж, неочаквано, все едно Бог е отворил ципа на облака и всичко се излива, радостно, очаквано, жадувано, напояващо...
А пък най-хубаво е, когато можеш да се скриеш под чадъра на някой, когото обичаш! Да се почувстваш приютен, обичан, закрилян, важен!
Отдавна отмина времето, когато можех да ходя боса по време на дъжд. Косата ми се изправя, когато си представя, че трябва да направя това занимание по принуда, защото ходилата ми не искат да стоят в хлъзгавите летни чехли... Но пък радостта от силния топъл летен дъжд не е отминала! Продължавам по детски да му се радвам в себе си!
Моят син, когато беше малко, неразбиращо 5 годишно хлапе, една забързано-припряна сутрин за детската градина ми каза: "Чуваш ли песента на дъжда по чадъра?"...
Да, продължавам да чувам песента на дъжда - по листата на дървета, по капчуците, по чадърите, по асфалта и ламарините на колите...
Няма коментари:
Публикуване на коментар