"Немислимо хубавите неща могат да се случат дори и късно...
и пак са невероятна изненада!"
Under the Tuscan Sun
Обичам личните си съботни следобеди, моите си следобеди, без ангажименти, срещи, телефони, ей-такива едни лятно-мързеливи, с чаша кафе с мляко, 2 бучки кафява захар и едно поръсване на канела, потъване в удобния стар фотьойл ... и специален филм само за Душата..
Следобедът ми беше "италиански", с много южна чувственост и темперамент, un Amore Grande и мечта за Villa край лозята на Тоскана :)
Помечтах си и аз покрай Франсис (героинята на Даян Лейн) за влакът на любовта, онази, хубавата, силната, единствената да спре и на моята гара, помечтах си за чувствеността на италианския мъж, който е готов да те люби, за да не бъдеш тъжна... поисках и мен да ме полазят калинки, точно когато най-малко очаквам да ги открия, пожелах да бъда разсъблечена, зовяща и мокра във фонтана насред градския площад някоя знойна лятна вечер и само Той да дойде и да ме вземе на ръце.. помечтах си и за криволичещите пътища край Флоренция, за отрупана маса насред градината с много цветя и храсти, бухнали в ухание и цветове, отлежало вино, домашен черен хляб, моцарела, запечена шунка, домати, риган, маслини, привечер с голяма фамилия, смях, любов и хубави погледи.. и докосването на неговата ръка скришом под масата...
"...Казват, че са построили влакова линия над Алпите преди да съществува влак, който би могъл да мине по тях. Но я построили въпреки това. Знаели са, че един ден влакът ще дойде."
"... Фелини казваше, че трябва да се живее в много посоки и никога да не изгубваш детския си ентусиазъм и нещата ще се подредят в твоя полза!"
"...Знаете ли кое е най-изненадващото нещо при разводите? Те не те убиват! А би трябвало! Като куршум в сърцето са или като челна катастрофа... Когато някой, на когото си обещал да го обичаш докато смъртта ви раздели, каже "Аз никога не съм те обичал", това трябва да те убие на момента. Но не те убива..."
