Ще пътувам! Най-обичам, когато пътувам...

А пък още по-хубаво е, когато това стане с кола, не нося багажите по трамваи, после по влакове..

Днес ще се возя, затова и не мога да затворя куфарите си - просто пренасям къщата си за един месец! Когато пътувам с влак, съм максимално примерна и изоставям всичко ненужно, но не тръгвам без преса, сешоар и гримове :) Може и бе време да се приема в естествен вид! Признавам, трудно ми е... все още...

Предстои ми почивка, селска тишина, много августовски нощи с мама и татко, нощно неспане заради темперамента и бъбривостта на каракачанката ни Тара, шляпане боса по тревата в градинката на мама, сутрешно кафенце под астмичката, четене на книги - за изпити и такива, за Душата.. Тръгвам с две огромни торби с книги - в едната, онези, задължителните, от които ми се иска да избягам, а в другата - ах, любимите ми, които наизвадих от рафтовете и реших, че дори страничка да прочета от някоя от тях, ще ми е вдъхновение за цялата вътре мен :)

Няма да видя морето, или поне не е в графика ми за август, но пък защо не се оставя на безплановите дни и не се порадвам на хубавите изненади, които Вселената е приготвила за мен! :)

 Това е свръхприказливата Тара, която обича нощните приказки след полунощ - все си "приказва" с приятелки от съседни дворове, флиртува с момците на четири крака като им говори ли, говори... Разбирам я, и тя като една жена обича приказките, изразяването, споделянето. На неразбираем за мен език, но важното е, че споделя част от себе си, общува!

 Част от морето в моята дневна - пясък от Сарафово, морски камъни и много черупки, напомнящи ми за море, свобода, лято, флирт, влюбеност!

Кокетка е, нали? Тази начервисана  гръцка лелка в рибешки вариант я имам от Гърция! Много обичам цветовете й по гърба, рибешкия й поглед не-знам-за-какво-става-дума и скопосаните и червени устни :)

 

Част от моята мечта и лятно настроение - набързо направеното с желание морско-гръцко табло, с много снимки от Гърция, изрязани задъхано от списания, груб канап за рамка, миди и рапани, които са "уловени" само за мен от Бяло море!

След буря най-добре се меси хляб

Отново пека хляб! Има мъж в къщата ми! Запретнах ръкави, сложих престилката, набрашних ръцете и забърках женските магии.. Мъжът е моят собствен брат, но като всеки мъж обича да бъде хранен... и тъй като добрата част от женската ми същност по-често се появява, реших да му стопля стомаха и душата с една хубаво опечена питка, замесена като пречистващ ритуал от ръцете ми...

Все по-често си мисля, че женската ми природа наистина следва земния цикъл. Странно, но с всичките дъждове, светкавици и бурни гръмотевици, и моята Душа се беше разбунтувала по лятно след високите градуси емоции, които ме бяха завладели тези дни. Извивах се вътре, трещях, гневях се, обръщах се отвън и отвътре, много плаках, много пречиствах себе си, вътре в мен имаше хиляди волтове напрежение, което сякаш прихващах от напрежението на природата отвън..

Сега съм спокойно море, олекнало, изпразнено от бури! Щом и хляб замесих, значи зараждането отново се събуди в мен и съм готова да творя, да създавам, да давам, да подарявам, да обичам, да не искам, просто да давам...

Eто го моето бебе, току-що родено и изпечено, на топло в бабините завивки, да си пообиколи нивката, да си вземе от топлината на фурната, да си поеме въздух и да извади аромати, вкусове и пречистваща сила за довечера на масата. Ще разчупвам хляб за мъж! Нека се раждат хубави неща в живота ми на жена!

Бабините шевици - ръцете й са създавали красота бод след бод, вечер след вечер, очите й са се уморявали на нощната лампа, присвивала ги е, за да вижда по-добре къде се мушва иглата,  ръцете й са носили бодванията на немирната игла, но пък вярвам и с цялата си женска Душа наистина я разбирам, че вътре, в себе си е била много удовлетворена от женската си създаваща природа, точно така, както аз откривам в това да правя питки - с дебела коричка, малко неугледни, понякога в повече корави, но създадени от моите ръце и със силата на цялото ми женско желание да творя, да създавам, да раждам!

Хлябът в моя живот..или поставяне на началото

Обещах си, нямаше начин! А и така го усетих, че точно днес трябва да замеся първия си хляб в живота, за да замеся хубавите случващи се неща по Пътя..

Обадих се на приятелка и набързо скицирах рецептата на парче откъснат лист докато тя се надвикваше с деца и майка в близката квартална градинка. Трябваше да е нейната рецепта, не пожелах друга! Така де, после и майка ми разбра, че правя питка, защото имах нужда да ми се обясни като съвсем на начинаещ какво да правя с тази прясна мая. До нея вървеше приятелката й, и тя се намеси в казването колко захар, оцет и олио се добавя в хладката вода, където ще плува маята.. Много жени се включиха с енергиите и съветите в правенето на моята женска питка.

Накупих с желание всички продукти и докато се редях на опашка за касата, всички чакащи видяха какво ще правя днес - 2 пакета брашно, кубче мая, яйца и кисело мляко. Ами така де, и аз да заприличам като другите жени. Гордо държах кошницата в ръце, сякаш обявявах на всички "Вижте, имам на кого да правя питка днес!"

Моята питка си е само за мен, довечера ще почерпя и брат ми..Но ако я правех за мъж, който трябваше да омайвам, не искам да ви казвам какви неща още щях да забъркам извън стандартната рецепта, която моята приятелка издиктува по телефона.. Отворете само " Магии и заклинания на измирските магьоснички", ще ви спестя посвещаването в тайната на какво още може да ръсне отгоре, да се замеси с тестото и да му се направи заклинание :) Ама и аз съм една начинаеща вещерка...щом правя хляб... за себе си, значи добре съм си наредила магиите в живота :)

Няма подобно усещане за пръстите от това да месиш тесто! Без да се впускам в словоизлияния и излишни еротизми, ще добавя само, че енергията, която те обладава точно в този момент е наистина неизпитвана. Чувствах се точно като вещица, чародейка, магьосница, кучка, заклинателка, владетелка на енергиите! Първият ми хляб и аха..почти да яхна Баба Ягината метла :) Докато мачках тестото си мислех за всичко онова, което ми липсва и което искам да ми се случи. Добавих и ръсване любов, желание, копнеж, оставих да втаса на топло, намазах с олио, поръсих с босилек и сух чесън и хайдееее, на горещо във фурната!

Докато се печеше, скришом го наблюдавах през стъклото на фурната, за да не го изплаша, че да не се надигне, че после и аз съвсем ще се изплаша от тоталното мое неумение да правя хляб, въпреки голямото количество закваска вътре.

Стана, ей-така, на шега стана! Загърнах го на топло в бабините покривки, които е правила с желание някоя зимна вечер! И тя трябваше да остави част от своята енергия върху хляба ми, като го загърне нежно, по женски и ще пази аромата и топлината му. Въпреки, че нея я няма отдавна, още си спомням за нощвите с брашно, за питките, които месеше, за юфките, които точеше...
И сега си направих най-вкусния неделен следобед с моята женска питка, намазана обилно с крема-сирене, копър и чесън, доматче за витамини, ролца от раци за аромат на море!

Оттук нататък всяка неделя трябва да правя хляб! Как иначе той ще ме намери, ако не му замирише на печен хляб и топла фурна?!

за втория в сърцето

Когато се разделям с един мъж, за да е по-безболезнено за мен, винаги използвам един и същ похват - казвам, че много го обичам..и то си е така, но ще се омъжвам и ..съжалявам много... да ми пожелае щастие! Не знам защо и как, но този прийом винаги действа! Използвам го, когато съм се наситила на мъжко бездействие и много празни приказки и тогава ..хоп, Обичам те, но ти не направи нищо по въпроса, ще се омъжвам за друг!

Тогава получавам сърцеразделателни съобщения, които пазя в архива на съобщенията в телефона, как съм най-прекрасната, най-топлата, най-най-най--- ... и затварям с удоволствие тази врата!

Обаче тази врата тук, уж  я затворих, пък понякога скришом я отварям - я някой заблуден спомен или смс, но все ми припомня копнежа по него...

Съдбата като реши да се шегува, го прави като за последно... Този, в които се влюбих, ама наистина, безнадежно, отчаяно, истинско беше чужденец. Де да говорехме и един език! Когато го видях на снимка, която ми изпрати моята приятелка един есенен ден на 2009, се препънах в своята категоричност, че ще обичам само реално, близко и мъж най-много от съседен квартал..Този мъж беше от близка държава, говореше само неговия си език, от който аз не отбирах нито една дума, но имаше най-хубавите детски-по мъжки добри очи, в които се влюбих веднага. Неговата поява ме спаси от кошмара на болничните дни покрай братовчед ми в онкологията и безнадежността на всичко... Той беше представата ми за мъжа, който трябваше да дойде в живота ми. В онази есенна 2009 година, когато останах сама, налагащо-се-справяща с всичко от ежедневието, си представях в онези ранни сутрешни часове на есенен изгрев, когато в претъпкания автобус, трудно изкачващ се-пръхтящ към "Цариградско шосе", на път за училище пазех детето си от другите едри жени, че там, някъде на изток, има един мъж, който е важен за мен, който е цялата моя представа за Него!

Докоснах се до него, почувствах любовта му, можех да го обичам и без да говоря свободно езика му, докосвах го, без да зная как да го попитам кое-ти доставя-удоволствие... Обичах го с цялото си мое желание за него, исках да е без условия, без утежненията на думите, но в безсилието да обясниш  колко все пак  е важен за мен...

Днес отново ми припомни за себе си, а уж бях затворила тази врата безвъзвратно... Но в това мое женско сърце кое е безвъзвратно?! Готова съм да го обичам, да се стоплям в ръцете му, докато... другият се сети, че ми трябва огън! Тогава съм готова да се приютя при него..безвъзвратно, обичащо, вечно! Стига да ми стига топлината и огъня!

За обичта в повече от второ лице

Преди години, когато бях наивна и по-млада, се гневях на всички онези женски изказвания, че можеш да обичаш двама мъже едновременно! Е, как така?! Сърцето ти не принадлежи ли само на него, този, който обичаш?!

Да, но .... Сега разбирам всяка една от онези жени, която ще заяви смело - обичам и Него, но обичам и Другия! Странно, но се случва! дали с годините мястото в сърцето се увеличава или се променят условията, при които приемаш мъжете в живота си, но при мен е факт... сърцето ми може да приеме повече от един мъж и да даде любов точно толкова, колкото би могло да даде и на другия... Ах, невярна женска природа! Да, голямо мое женско сърце, което си готово да обичаш, за да дадеш топлина, милост, нежност и топла женска гръд! Мъжете имат нужда да бъдат обичани! Хич и не си мислете, че са герои в рицарски доспехи! Те са онези малки босоноги момчета на по 7 години, които копнеят за прегръдката на топла жена! Дори и сега, когато отида на гости на моята приятелка, въпреки месеците, в които не сме се виждали, нейното 10-годишно момче тича да се гушка в мен, въпреки, че отказва да събуе пред мен найлонови си спаряващи панталони в най-жегавото време...

Та, за любовта и голямото женско сърце! То може да приеме под покрива на своята чувствителна сърцата къщичка достатъчно мъже, които имат нужда да бъдат обичани, лекувани, обгрижвани... Като едит голям хоспис за мъжки сърца!

Аз обичам повече от един мъж! Не съм грешница! Просто сърцето ми е голямо, обичащо, готово да дава, да бъде обичано за отплата, очакващо...

Халка и спомени

Сложих си брачната халка! Бях си обещала... След 11 години от онзи момент, в който ми беше сложен пръстенът на вярност и обещание до-като-смъртта-ни-раздели... Не бях я слагала цели 8 години, когато я запокитих на дъното на душата си и в сандъчето с бижута и си бях обещала, че един ден ще я продам. Ненавиждах я! Тя ми носеше спомени от онези усмихнати моменти, в които си шепнехме хубави думи, обещавахме си без думи , само с погледи, че ще сме до края заедно, за всички мигове, когато правехме любов, за всичкото онова "Обичам те!", което изпълваше целият мой свят с любов...

После я свалих, грозна ми беше, наистина мразех това, че ме унижи, че останах необичана, че ме измами...

Цели 8 години самота..търсене сред други мъже, обещания без действия, очаквания, много очаквания, много сълзи след това..

и ето сега, докато пръстите ми шарят по клавиатурата, на дясната ми ръка отново сложих халката. Вгледах се внимателно в нея... Не като онези 24 години, в които я сложих. Не в като онези 28, в които я скрих. В моите си сегашни 35, когато съзнателно поисках да я нося, за да я преоткрия отново, за да усетя желанието да бъда съпруга, момичето на някой мъж, жената на живота.

Вгледах се в нея и видях белези по златото по външната страна. Това беше времето, когато пишех дипломната си работа на пишеща машина, това беше времето, в което бяха първите ми нескопосани опити да готвя, моментите, в които съм правила любов с него, сигурно тази халка е била с мен по време на раждане на сина ми, когато  видях очите му за първи път... Нося я и виждам белезите по златото и си мисля за всички онези моменти назад, преди векове, когато бях, онази, друга, по-млада, по-наивна, по-кипяща, по-нетърпелива и по-нетърпяща... 

Сега съм  с цели 8 години по-стара, халката си е все същата, носеща белезите на отминалото, но копнежът ми за дом и семейство и в милиони пъти повече от онези 24 години, когато вярвах в наивните приказки и в наивната любов без усилия, просто в нейното случване. Сега вярвам, че любовта изисква усилия - осъзнати, търпеливи, възнаградени!

Фермерка търси своята ферма

Бях чула за новото реалити по Нова за сгодяването на фермери, преди мъничко най-случайно линк към сайта ми се мерна пред погледа, поразгледах кандидатите и си харесах моя фермер.. Загледах изповедта на един от кандидат-женихите.. Мъж, строен, интересен, опасен, чаровен, смирен, в своите 34 години и желанието да гледа своите пъдпъдъци в стара къща, превърнал се в тяхната майка, защото си нямат друга... И си помислих какво ли е накарало един човек, който има всичко в материалния свят, да го загърби, да започне наново, но на село...

И го приех като мой съратник, като един от онези "луди", странни хора, които изненадват околните с решенията си и правят все пак това, което Душата им иска.

100 годишният орех и Изгревът, началото на деня

Моята Душа освен море, иска и село. Онова селско спокойствие, което се нарушава от кучешки лай привечер, кудкудякане сутрин на кокошки, известяващи появата на ново яйце, провикването на някой циганин на портата, търсещ пари, работа и стари дрехи, привечер - летни щурци, далечна свирка на Експреса "Чайка", на път от София за морето, мученето на крави, очакващи да се освободят от млякото и много, много селска тишина... Родителите ми си направиха своята селска малка семейна идилия на селото, където изкарвах моите учинически ваканции (които тогава смятах за заточение), където сега моят син кара неговата половина от лятната ваканция...

Предиобедно лятно слънце

 Орехът в зноен летен ден през август

 На село най-обичам сутрините и летните стъмнявания.

Сутрините, заради удоволствието от кафе под асмата на поочукания стар стол, приказката с майка, краткото отбиване на татко да изсърба горещото 3-в-1 преди да отиде да почука из хармана по старите машини за рязане на дърва и да поговори на кокошчиците си...

А вечерите ги обичам заради прохладата, заради очакването на вечерното събиране пред масата на дълга салата за предястие със изстудена домашна ракия, пред телевизора с поредната история на Айше, Мюмюн и Осман, с приказки за съдбите от махалата, за стари спомени и след 22ч. на път към моя креват с любима книга...

Ей-затова в най-хубавите си представи си за моя си живот съм ако не в Гърция,  то поне на село - спокойно, небързащо, зелено, миришещо на домати и магданоз от градината и на много привечерни приказки на пейката на улицата с другите жени...

Не смея да "убивам" близките си с поредната моя нестандартна-според-тях-мечта, но аз наистина вярвам в Деня, в който ще заключа входната врата на този апартамент отвън и ще зная, че повече няма да се върна в този краен софийски квартал, защото ме очаква друг дом, който Душата ми приема и очаква.

Залезът и края на деня за мен и за ореха

Хлябът, месенето и дома

Докато гледах филмът на Искра Ангелова по БНТ "Хляб и шоколад", си поплаках... ей-така, откровено, чисто, освобождаващо, по женски... Някой говореше за това, за което най-много копнее душата ми на жена - да меся хляб, да свещенодействам в кухнята, да пълня чушки, да пека сладкиши, да давам топлина, която съм приела от топлата печка, да давам милост с мляко преди лягане с настъргано индийско орехче (по рецепта на Виргиния Захариева,  http://www.zvergi.com/). Обещах си да си купя още в понеделник нейните "9 зайци"  и "бременната й" книга.

И установих дълбоко, искрено, че маята и брашното са тези, които липсват като спойка в живота ми. Липсва ми да меся хляб на Него, на този, който ще се връща уморен от работа, ще ме прегръща докато аз съм с набрашнени и лепнещи в тесто ръце, ще сервирам, ще се провиквам на сина ми да слага приборите и да  побърза да нагъва салфетките.. Липсва ми спояващото лепнещо тесто за хляб! Просто няма за кого да меся... или може би просто трябва да започна да меся, нещо като първата крачка в случването на нещата в живота ми..

Докато гледах историята за хлябът и шоколадът, мислено направих бърз преглед на женските си познанства и най-очаквано-неочаквано установих, че женените  жени месят, пекат, нещо се случва в кухните им, фурните им работят, ръцете им пълнят, месят, бъркат, режат... Затова ако трябва да цитирам Ескивел (без да мога да го направя съвсем конкретно, защото изпратих всичките й книги на лятно пътешествие по къщите на познати и приятели).. готвенето сплотява, всичко се върти в кухнята на един дом, той е Центърът, мястото на свещенодействие, магии, вълшебства, топли лекуващи супи, меко тесто, хрупкава коричка, запечено месо, въргалящи се в много зехтин мързеливи зеленчуци и всичко в много, много,  много  любов, на която е способна една жена!

От утре започвам да меся хляб! За да се замесят енергиите около мен, да втасат  и отлежат хубавите неща, за да се опекат жадуваните мои женски откровения!

Пожелай си нещо и очаквай приятна изненада!

Днес съм много вдъхновена... въпреки многото ходене, болките в ходилата и юлския следобеден пек! Има дни, в които сякаш Вселената ми намигва закачливо и ми казва: "Радвай се днес! Това е за теб!"... Дълга и широка е да разказвам откъде заплетох къделите и плетките в мислите си за пътуване до Гърция, но всичко премина от някакво невинно желание да се кача на автобуса и да отида при бащата на детето си съвсем изненадващо и нечакана от никой там (ама това е и причината да не последвам спонтанните си емоционални подскоци - че не съм очаквана :), та се стигна до изрязване на списания "GO GREECE", лепене по импровизирани мои на две-на три скалъпени табла с разни мидички и картини от толкова мечтана моя Гърция. Харесвам атмосферата там, следобедната тишина,  кокетството на малките дворни масички с малки фенери в градината, падналите портокали по тротоарите, многото зеленина и ... ах, моретоооо! Има нещо чисто, далечно неБалканско във въздуха, мирише ми на свобода, усещания, узо, много гръцка салата и зехтин! Ей затова я обичам Гърция - заради усещанията, които ми дава! Най-вероятно Австрия или Германия не биха ме вдъхновили така, както този юг на Европа!

Та след всичкото четене на "Тайната", "Подсъзнанието може всичко" и все книги от този род днес ми се намигна готино, закачливо, с кокетство и аз толкова се зарадвах като дете... 


От години си обещавам да вляза в един голям мебелен магазин в квартала и почти никога не си намирам път натам.. И днес не ми беше цел, но кое ли пък ме накара ей-така, просто да се отбия и да вляза... и когато влизам, насреща ми стелаж с намалени книги и пред погледа ми стои ... "Самоучител за българи по ГРЪЦКИ ЕЗИК"! Вътрешно толкова се усмихнах, че цялата грейнах. Тъй като съм много спонтанна в покупките си и после, разбира се, когато разумът ми се върне в къщи, ядосано скръства ръце и ме пита защо все пак купих нещо толкова неразумно, което хич не ми трябва точно в този момент! Затова, за да не се повтаря този сценарий всеки път, пообиколих магазина съсредоточено около 15 минути и след това си казах, че този самоучител, намален на всичкото отгоре, не случайно е пред погледа ми, затова трябва да го купя! За да задвижа енергията около себе си, за да си повярвам, че хубавите неща се случват, но когато направиш първата крачка. Е, това беше моята първа крачка - взех го и смело си го купих! В една книга, която можеш да си дръпнеш от интернет ей-така, като на шега за 1 минута, "Играта" пишеше, че ако искаш да станеш богат, просто... трябва да се държиш като богат.. И аз сложих началото - купих си самоучител! И се чудя като Елизабет Гилбърт от "Яж, моли се и обичай!"  в началото на ненаписаната още моя книга дали това е нещо, на което трябва да обърна внимание и да последвам знаците. И тя зачете своя италиански разговорник в началото на книгата си и след няколко месеца вече ядеше паста в центъра на Рим и най-вкусната пица с моцарела в Неапол. 


Не знам дали това е Пътя, или просто малка отбивка, която Вселената направи за мен, защото се смили над наистина детските ми истински копнежи и реши да ми подари ден радост и мечта по морето... Не знам, но пък днес имам подарък! И това е толкова хубаво-лятно-очаквано-подарено!

Горещите неща

Каквото и да напиша за филма или книгата на Лаура Ескивел, ще бъде все така прозаично и клиширано. А зная, че усещанията и магията за този филм идват от семплия начин, по който любовта и страстта вървят ръка за ръка през цялото действие.

Няма парадности, визуални ефекти (като изключим тук таме някой фойерверк от появата на духа-зла майка в някоя гръмотевична вечер), залези от мега-холивудски филми... има простота на изразяване, погледи, свенливи усмивки, страстни натискания скришом привечер зад напечените от слънцето зидове и между развятите бели чаршафи, търсене на погледи и много, много нарязан лук, сълзи и розови листенца. Готвене, страст, докосвания, еротика, пъдпъдъци в розов сос, ябълков крем с копнеж, сватбена торта със сълзи...

Обожавам стилът на Ескивел точно толкова, колкото на Алиенде... или съвсем мъничко по-малко, но латино-американската страст във всяка тяхна книга е толкова в пъти силна, че забравям за часове, че съм домакиня в краен квартал и си представям колко съм зовяща и знойна жена в някой чифлик в Чили или може би в Мексико, запретнала полите си, показала сластно краката си, мачкаща грозде, потънала до колена в гроздов сок и мъжки страстни погледи. Не съм виновна аз за тези въжделения, виновни са Алиенде и Ескивел! Събуждат дремещите в мен женски аромати и съблазън, изваждат сластните усещания за хубаво вино, черен хляб, домати и маслини, за женска магия и много любов!



Истината за нещата

Не говоря със сина си, така както си мисля, че би трябвало... Смятам го за малък, чувствителен, неразбиращ за неговите предпубертетни 10 години и половина, но той вижда, чувства, разбира всичко.. и колкото по-малко говоря с него, толкова по негов си начин ще си обясни нещата...

Докато миех днес чиниите и мислите ми все са с багажа навън от мен, пътуват, пътуват... И осъзнах, ей-така, докато миех, до лакти в пяна и вода, че не му обясних нормално, разбираемо къде все пак е чичо Иво. Да, на небето, но как така просто отиде там, докато преди време го виждаше, ходеше му на гости, спеше у тях, и сега просто вече го няма, не съществува, не се обажда, не ходим на гости.. Чичо Иво е моят първи братовчед, който се разболя безвъзвратно от рак и не пожела да се излекува. Предаде се, въпреки, че казваше, че вижда живота си след като се излекува... Но си мисля, че дълбоко в себе си се беше предал, просто не ми го казваше! Не бих искала да зная какво е усещането да живея с цъкаща бомба в тялото си, но зная какво е близък да е болен от това... Синът ми беше близък с неговия чичо Иво, но защо подцених възприятията му за света и просто минах с Нали-знаеш-къде-е-той-сега?! Не му обясних, не говорих с него, за да не отварям рана в сърчицето му, но подцених силата на разговора, подцених и любовта между двамата и отиването на чичо Иво на небето стана естествено-неговорено  като отминала по-вчерашна серия по телевизията.

Така не му обясних и за раздялата с баща му. Дълго време вярвах в думите на Педро Алмодовар, че семейството е там, където се събира любовта към едно дете, независимо от бройката и вида на хората край него - баби, дядовци, чичовци, братовчеди, стринки, вуйни и всякакви други вариации. Синът ми е обичан от всички в семейството ми, но не пожелах да му кажа истината.. каквото и да разбирам под това понятие. А дали сърцето му ще живее лесно, когато му изясня картината кристално ясно? Ще бъде ли щастлив от истината? Аз ще бъда ли щастлива от това, че съм действала според правилата и съм му споделила добре пазената семейна тайна от години?!

Тайна в женски род

Когато се изгубя, ама съвсем се изгубя в мен самата, наизваждам купищата женски книги от рафтовете, натрупвам ги край леглото и се оставям да издърпам от купа тази, която най-отговаря на вътрешното ми усещане...

Много обичам книгите на Денис Лин и по-специално "Мистерията и благословията да си жена". Не знам обаче кой е намислил обложката, но когато видя полуоблечената руса девойка в някакъв вътрешен екстаз, много се дразня, защото търсенето на шаманката в мен хич не кореспондира с този изкусителен образ от корицата. Шаманката е дива, стара, сбръчкана, магична жена, точно както я описва и Клариса Пинкола Естес в "Бягащата с вълци" (това пък е другата книга от купчината женски вдъхновения, които разтварям в определени моменти). Дори Баба Яга от приказките не е лошата магьосница, а непознатата сила, която прави жената мистична, тайнствена, магична. Тя може да забърква отвари от диви билки, нокът от орел и плюнка от жаба, но тя владее енергиите, следва техния ритъм и ги използва! Дивата жена във всяка жена е отзвук от онази архаичност, която е съществувала милиони години преди нас, която всяко поколение жени носи и предава на следващите женски в потомството.

Майка ми не ме е учила да търся себе си, напротив, изисквала е да бъда пригладена, сресана, възпитана, мила, усмихната, благоразположена... Роди й се дъщеря, която в тийнейджърските години извади на показ цялата си бунтарска природа и несъобразяване със света. Все още търсим синхрон между нас - аз да съм по-благоприлична, а тя да се опитва да ме разбира.. Но най-ми става близка в онези дни, когато търпението й от всичко се изчерпва и тя вади дивото в себе си - ядосва се, виква, уплашва всички ни, включително и мъжа си (т.е баща ми) и затръшва входната врата отвън. Така де, дивото по-женски в нея е живо!

С годините се научих да поприглаждам полите, да посресвам дивото в косите, обаче търся шаманката вътре в мен, която да ме превежда безболезнено през всичките дни и цикли на месеца. Защото месецът е с много женски дни, които съобразяваме с Луната.

Почти съм смятала за женска истерия всякакви статийки в списания и форуми за диети по време на Луна, постригване на краища и всякакви такива... Но с годините осъзнавам, че колкото и модерно същество да съм, разбирам, че светът, съществуването ни се движи от енергии, които не виждаме, които влияят на живота ни, физическото ни съществуване и емоции. Още повече, ако сме женски същества.

Започвам да вярвам в женската сила, интуиция, магьосничество. Има някаква мистерия вътре в нас, която векове е  плашела мъжете, но винаги ги е привличала. Жените сме тайнство, много богат вътрешен свят, магия, енергия. Колко много думи са в женски род - Луна, природа, Стихия, магия, енергия, гръмотевица, светкавица, мистерия, буря, тайна, вихрушка, пеперуда, утроба, раковина, бременност, все е Тя, Нея, Женски род.

Денис Лин пише, че преди много години женските цикли били синхронизирани в някакъв уникален момент по новолуние. По пълнолуние жените били готови за плодовитост и зачеване. Моят цикъл е далеч от новолуния, влияя му с модерни химии - ту да го предизвикам, ту да го спра, че ще пътувам, спирали, хапчета, латексови контрацептиви и куп още модерни истории.. Иди му търси съвпадение по новолуние!

Искам да съм себе си и всички онези жени, които съм била стотици години преди мен. Защото аз, ти, всяко раждащо се женско създание носи гените на много поколения жени в потомството. Да, нося панталони, защото са практични и удобни. Но как да подтисна женското вътре в мен, когато природата ме предизвиква?!

 Картината е от любимата ми Onda Cafe на ул. Бачо Киро.

Атмосферата е наистина неповторима!

Busra

Филм за различията и за преоткриването в тях! Приятно съм изненадана от доброто турско кино на европейско ниво. Не съм и предполагала, че в съвременна Турция разделението в обществото може да е толкова дълбоко и да дели хората на Ние и Вие заради поведение, религиозност, начин на обличане.

Преди известно време скъп на сърцето ми човек ми писа вдъхновен смс как Турция казала Evet (Да) на Европа! Тогава нищо не ми говореше цялото това въодушевление, но сега откривам истината за различията в тази голяма страна, разпъната между Азия и малко стъпила на Европа.

Смешни и комично-тъжно са представени съвремието в Турция, примесено с архаична религиозност и порядки. И една тъжна, много тъжна, но някак си, смела любов между писател-бунтар и момиче, излизащо от семейство със строги традиции, на което душата му е много извън обществения кръг от съобразяване.

Имат си същите барове като нас, същите извратено-тъпи събирания на тълпи неудовлетворени хора, същите любовни скитания на Душата и много смелост да се опълчиш на старото, за да последваш Себе си.

Филмът не е за пуканки и кола в кината, препоръчва се при сантиментално-меланхолично-състояние, в което може да се оцени Пътя към любовта!

Настръхващо!

Настръхвам, когато чуя тази песен!

Не си падам особено по нищо сръбско, обаче песен и мелодия изваждат от мен целият женски копнеж да бъда обичана! Цялата настръхвам и осъзнавам колко много искам да бъда обичана - отчаяно се нуждая от любов сега, тук, в този живот!

Когато си помисля за теб
страхувам се да не те заобичам отново
в посинели устни забивам зъби
за истинската болка да забравя

Припев:

...тези дни
дори и не тъгувам
питам само сама ли си
хората, които не чувам
...тръгни в нощта
не е важно с кого
намери някой, който прилича на мен
поне да не те обичам
да не те обичам повече...

За чакането

Снежанка чакала 100 години, докато принцът я събуди с целувка, като преди това е трябвало да изтърпи не малко омраза от страна на мащехата си - отровни ябълки, гребени и коланчета... и после 100 години самота... 

И Пепеляшка не е била със завидна съдба - да чистиш, бършеш на три злобни женици, които освен че са грозни, са и завистливи, че и отмъстителни.. А и тя чакала принцът да я намери по стъклената пантофка, като преди това цялото женско царство трябвало да се изреди и да напъха крака си в това изящество! Кой знае колко време е трябвало да чака, докато я намерят край огнището...

Познавам жени, които чакат, стоят в една връзка и чакат - той да реши да се ожени за нея, да имат деца, да се разделят, да я заведе на почивка... Ей-това с чакането в една връзка ми е най-трудно.. то не че не си чакам нещо си в 100 години самота, но фактът, че на някой мъж му е трудно да направи нещо за мен, не мога да понеса! Вземам си багажа и тръгвам.. и повярвайте ми, никой не ме е загонил да остана... което пък в такива моменти си мисля, че не съм била и важна.. Да, обичали са ме по някакъв техен си начин, но не е бил моят. 

Вярвам, че любовта е действие, или поне до скоро... И тъй като човек се променял на всеки 7 години по решение на Съдбата, явно и моите 5 х 7 години са периода ми на промяна - най-вече в обръщане на представите ми за себе си, света, хората и техните действия...Сега си казвам, че може би чакането си заслужава един ден, кой знае... Ей-така, да преживяваш всеки ден с този човек, да не очакваш, да не чакаш краен резултат, просто да живееш с него и наистина да му се радваш! Да оценяваш това, което точно в този момент ти се е дало, защото утре ..никой не знае...

Морско-миришещи-на-лято спомени

Ако можех да върна времето назад.. така си казваме всички, когато си спомняме всички онези моменти, които не сме оценили, а пък незнайно как с времето те са получили специално място в спомените ни...

Август на горещото лято на 2007.. Не е толкова далеч, но спомените ми сякаш ме връщат в някаква друга ера, друг мой живот, друга аз... Дали съм оценила всичко това тогава, на момента..Едва ли!!! Тази съзнателна дейност се опитвам да осъществявам едва в последната година - да се опитвам да съпреживявам сега и тук, на момента!
Оттогава харесвам Сарафово, въпреки шумотевица от летището, препълнения по съботно-неделно плаж, новото строителство и близкия натоварен път за Варна.. Имаше нещо романтично, неповторимо, спокойно, селско-идилично, и пак романтично, неразрушено в крайна степен от новите модни тенденции в този квартал на Бургас. Спомням си, че като се върнах, веднагически започнах да търся из интернет цени на имоти и се замечтах за малка къщурка край морето, привечерен хлад, бриза от морето, мириса на водорасли и риба, асма с тежък кехлибар и студена бира, вечерна разходка и много морска тишина...
Тогава ме терзаеха други въпроси, свързани с работата ми и цял един ден се търкалях на плажа на спокойствие, само Аз и сама със себе си, нямаше много хора, захвърлих хавлия и всякакви модерни неща като лосион против слънце и мобилен телефон.. лежах върху бодящият ситен пясък до почти залез сленце, гледах морето на крачки от мен, мислите ми плуваха някъде и се почувствах в мир със себе си и всичко, което се случва в моя живот! Първи някакви такива осъзнати опити да търся хармонията не извън себе си, а вътре някъде в мен...
Спомням си и онези хубави обеди, когато изпечени като рачета, с пясък по дупето, между пръстите и дори в устата, аз, той и сина ни отивахме на студена биричка и пържени калмари под лозата на местната кръчмичка. Бяхме заедно! Това повече почти не се повтори, не знам дали Бог ще ми даде подобно изживяване отново, но онзи първи път на заедност в онези миришещи на риба и картофки обеди за мен беше началото да се опитам да простя - на себе си, на него и най-вече да повярвам, че един  човек може да те нарани съзнателно, но в повечето случаи го прави несъзнателно!

 

Чуваш ли песента на дъжда?

Обичам летния дъжд! Един такъв, изненадващ, силен, жизнерадостен, пеещ... Лисва се изведнъж, неочаквано, все едно Бог е отворил ципа на облака и всичко се излива, радостно, очаквано, жадувано, напояващо...

А пък най-хубаво е, когато можеш да се скриеш под чадъра на някой, когото обичаш! Да се почувстваш приютен, обичан, закрилян, важен!

Отдавна отмина времето, когато можех да ходя боса по време на дъжд. Косата ми се изправя, когато си представя, че трябва да направя това занимание по принуда, защото ходилата ми не искат да стоят в хлъзгавите летни чехли... Но пък радостта от силния топъл летен дъжд не е отминала! Продължавам по детски да му се радвам в себе си!

Моят син, когато беше малко, неразбиращо 5 годишно хлапе, една забързано-припряна сутрин за детската градина ми каза: "Чуваш ли песента на дъжда по чадъра?"...

Да, продължавам да чувам песента на дъжда - по листата на дървета, по капчуците, по чадърите, по асфалта и ламарините на колите...

Ефектът на Пълнолуние

На път съм да ме обявят за най-ексцентричната съседка в блока - простирам с пола с огромна цепка в най-шантавите орнаменти в кафяво и резеда, сложила съм си най-дивият дървен гердан, който открих в кутията за бижута, извадих пръстена за 1лв., който моят син ми подари преди години, когато поиска да се ожени за мен като все още не осъзнаваше истината за нашите отношения, поразрових за някои по-такива висящи обеци и ето ме..прелест от женственост, простираща на терасата на жаркото предиобедно слънце в краен софийски квартал. Можеше да звучи почти като възбуждащ кадър от италиански филм, но с бялата си кожа и русите коси съм далеч от образа на знойна зовяща италианка.. може би по-скоро съм северен тип жена, искаща да прилича на южен тип жена! :)

Искаше ми се да имам кокетна масичка с две още по-кокетни столчета за сутрешно кафе и мързеливи следобеди на терасата, но архитектите на блока, в който живея са преценили, че пътят към комунизма преминава през това да споделяш живота си със съседите. Терасите ни се делят от едно голямо прозрачно стъкло и всяко изкашляне, по-възбудено дишане и сърбане на топло кафе могат да издадат присъствие на човешки дух наблизо!

Затова предпочитам да се порадвам на себе си и времето си за кафе вътре, на хлад, на широко отворени прозорци, много зеленина и усещане за идваща юлска обедна жега. Няма да излизам! Ама никъде! Ще си стоя с моята шарена хипи пола с голяма цепка, с моите гердани, обеци и пръстени и ще чета книги за душата. Дори си поръчах вече една през компютъра, да се надяваме на добрите комуникации в 21 век и най-късно вдругиден да се порадвам на четивото за женската душа.

Най-вероятно снощната луна, а може и въздействието на афродизиаците на любимата Алиенде да отключиха вратата на себеусещанията в мен, но днес съм в прекрасна форма... Така се чувствам и когато дълго, дълго се поставя в позиция на смиреност пред поведението на някой мъж въпреки милионите волтове огън в мен и идва момент, в който, за да не се самоунищожа, просто се ядосвам на себе си (заради прекаленото търпение), на него - заради поведението и ставам пак онази, която се познавам! Така е, човек не може да избяга от себе си! където и да отидеш, все си си ти! Можеш да потушираш някой и друг детайл, но да станеш овца, когато си лъв, или обратното - хмм..трудна работа! Можеш и да си поиграеш на ролята, която си избрал, но това е само временно, отново се връщаш към себе си!

Снощи си направих някакъв мой си, попреиначен от прочетените книги среднощен ритуал. Тъй като наистина, ама наистина не само ще ме обявят за ексцентрична, но можеше и да извикат и полиция, че и пожарна, ако трябваше да правя ритуали според съветите на Дениз Линн или на не по-скромната в това отношение Исабел Алиенде. Вместо да вия срещу Луната, да паля огън на терасата и да се извива пушек от тлеещи в огън билки и треви, и с това да предизвиквам ненужно съседско внимание, реших да изпълня по-скромен, но мой си ритуал.

Споделих на парче розов лист най-съкровените си желания, запалих свещ (която преди години бях купила, за да довнася аромат на кафе и какао при така редките моменти на любов в спалнята), която сега изисква ненужни усилия от мен да бърша восъка от залепнал прах всяка седмица... Помечтах си силно и съкровено това, което споделих с листа, и внимателно го изгорих. Не се стигна до пожарна, бях достатъчно внимателна, но благодарих на Вселената за всичко, което ми е дала до този момент, за всичко, което не ми е дала, пак защото не ми е било нужно, за всичко, което тепърва ще ми дава...

Казват, че по пълнолуние желанията се сбъдвали :)

И моля ви, бъдете внимателни при правене на вашите ритуали. Нищо не изисква крайност в действията, дори и така лелеяни мечти и съкровени още несбъднали се желания!