Седмицата на Огъня

Седмицата на Огъня

Пречистване на духовното тяло

Огънят има свойството да трансформира всичко, затова неслучайно в древността се е асоциирал с Духа. 

Именно през Седмицата на Огъня настъпват решителни промени и необикновени трансформации, засягащи старите ограничаващи модели по отношение на здравето. 

Не се изненадвайте, ако през този период усетите мощно вътрешно пречистване. За да достигне човек до естествената си лъчезарност, често е необходимо да се изправи срещу мрака на своите ограничаващи представи за тялото си.

Това е и седмицата, през която ще бъдете помолени да излизате от зоната си на комфорт и да анализирате евентуалната си склонност да оставяте нещата точно такива, каквито са. 

Подгответе се да преминете в състояние на повече енергия и жизненост.

Концентрирайте се върху премахването на преградите, които пречат на здравето ви. Обикновено най-голямата пречка е страхът. През тази седмица ще се сблъскате именно с тази емоция. Седмицата на Огъня е времето да погледнете страховете си и да предприемете действия, за да ги преодолеете.

започнете да обръщате внимание на слънчевата светлина, да забелязвате сенките и взаимодействието между светлината и тъмнината около себе си. В по-дълбок смисъл се постарайте да видите светлината вътре в себе си чрез медитация.

Време е да рискувате и да се опитате да се свържете с тялото си по различен начин. Бъдете готови да променяте обичайните си дейности и навиците си.

През Седмицата на Огъня:

• Отдайте се на висшия разум на тялото си с доверие и упование.
• Свържете се с естествената мъдрост, скрита в клетките на тялото ви. 
• Използвайте тялото си по нов, съзидателен начин.
• Изправете се срещу всеки страх, който може да се е загнездил в тялото ви.

От "Отключете тайните послания на тялото"

Денис Лин,

изд. Аратрон

Охо, вече съм в началото на Третата седмица. Героиня! Или Богиня в очите на хора край мен?
В Седмицата на Огъня влизам в най-горещия летен месец. Ще има много слънце, топлина, високи температури. Ще се радвам на студената вода и на вятъра, изненадващ ме най-приятно в жежки дни. И много червено край мен.

Ден 14-ти

Ден 14-ти, последен от Седмицата на Водата
Изберете тялото, което имате

В момента, в който вземете определено решение с абсолютна увереност и яснота и се откажете от всички други пътища, животът ви ще се промени безвъзвратно и завинаги.

Утвърждение за деня:
Достатъчно е да съм такава, каквато съм и да имам тялото, което имам.

Забелязали ли сте, че когато разговаряме сами със себе си, често правим това чрез въпроси? ... Има и такива, които потискат енергията ни, например: "Защо винаги ям толкова много?" Това са унизителни въпроси. Ако питате себе си отрицателни или самоунизителни неща по отношение на тялото си, с течение на времето ще навредите на здравето си. При този вид говорене със себе си вие винаги сте в ролята на жертва. Щом се хванете, че правите така, веднага заменете унизителния въпрос с великодушен. Например, ако сте се запитали: "Защо винаги съм толкова уморена?", заменете въпроса с нещо подобно: Какво да направя, за да се почувствам още по-жизнен?
Вие имате тяло. Може да го харесвате или не, но то е ваше за цял живот. За да имате пълноценна връзка с душата си, е особено важно да приемете съда, в който живее тя /вашето тяло/, такъв, какъвто е. 
Избирам това тяло точно такова, каквото е.

От "Отключете тайните послания на тялото"

Денис Лин

изд. Аратрон

Избирам това тяло точно такова, каквото е.

Не спирам да си го повтарям. Дори имам съмнение, че го шепна тихо под носа си. През целия ден.

...Докато ходих да обиколя обичайния за квартала петъчен пазар на плодове и зеленчуци. Не купих нищо този път. Не знам защо... А си бях обещала, че няма да се притеснявам. 

Но пък купих две шоколадови пасти, поръсени с натрошени фъстъци. Черни, примамливо сочни. Купих ги на обяд, едва изчаках до вечерта за десерта.

Но пък с какво удоволствие си изядох един хрупкав геврек, милион пъти по-различен от тези, които си ям от време на време със сина на връщане от училище. Купих ги от една невероятна чаровна фурничка, напомняща за френски уют, чаровност и много вкусотии от тесто и захар. Влизаш и се изгубваш сред курабии, нарязани десерти, хлябове - всякакви видове, гевреци, сладоледи. 

Нетърпеливо го захапах още на излизане от магазинчето. Геврекът, имам предвид. Вървя и нахално отчупвам с уста от него. А той хруска между зъбите ми, рони се и ситни трохички и препечена кора падат върху потника ми. Сядам да го изям на една пейка. Предпочитам тишината. Искам да му се зарадвам, да усетя магията на тестото, мачкано от здрави ръце, втасвало на тишина, опекъл се и очакващ само мен, за да му се насладя. 

Струва ми се, че ставам подозрителна за няколкото айляшки висящи в градинката мъже. Не обичам да ме заглеждат. Или поне тогава, когато не съм позволила това. Аз просто искам да си изям геврека с удоволствие. Те пък ме изяждат с поглед и ме приказват с хихикане. Сигурно е заради синята ленена рокля. А може би е заради свободните ми пуснати коси. Или заради походката ми. Сигурно усещат, че днес се чувствам специална в моите очи. 

Прибирам се. Довършвам удоволствието в къщи. Геврекът от пълнозърнесто брашно, имам предвид.

Избирам това тяло точно такова, каквото е.

Не спирам да си повтарям това докато си правя следобеден бърз сандвич за изгладнялата ми душа. Вода, пия много вода. Понякога ми идва в повече от многото вода. Ако не я пия, тя пък се излива върху мен, стичаща се от сутрешната жега по челото ми и в косите ми. 

  

 Обичам сандвичи. Заради препеченото на хляба, заради крема за мазане с вкус на хайвер, заради сочното червено на домата, заради свежестта на магданоза, заради зеленото на маслините. 

Избирам това тяло точно такова, каквото е.

Не спирам и да си го повтарям, докато вървя по пясъка и се провираме измежду чадъри, легнали тела, продавачи на бански, на бира и още всякакви милион излишни и неизлишни джунджурии. 

Не спирам и да си го повтарям докато се събличам и оставам по бански.
Не спирам да си го повтарям докато отивам към водата и усещам няколкото мъжки погледа, вторачили се в задните ми части. 

Не ми пука! Гмурвам се и водата ме поема. Скрива ме за момент от всякакви нахални погледи, нежелани и неискани, скрива ме от прахта по каменистия бряг и от самата мен. Но само за миг. 

После излизам. 

Чувствам се лека и освободена. С тялото ми е станала промяна. Вътре в мен има промяна. Усещам я. 

Край мен - хора всякакви. Интересни са ми. Деца, бягащи тийнейджъри, гмуркащи се като истински мъже, майки, говорещи с усмивка на децата си и такива, мълчаливо гледащи безкрая, мечтаещи за друг живот с други хора и по други места, възрастен грък, също като мен събиращ бели камъни от брега и много гълъби. Също и толкова много продавачи на всичко. Глъч, но без суета. Гъркините излагат спокойно едрите си тела без излишна суета. Усеща се. Не се притесняват от себе си. Няма свенливо попридърпване на блузи, поли, широки дрехи. Смели са! Наистина им се възхищавам! Искам да съм гъркиня! Или поне за малко такава...

По залез водата си взема довиждане с отиващото си слънце. За да му каже, че то много ще й липсва и докато го чака цяла нощ, по женски ще си разговарят с Луната. Няколко изненадващи вълни, залели със сила първата редица плажуващи, намокрили хавлии и плажни чанти, неочакващи странната реакция на иначе така кроткото море. Сбогом, слънце! Добре дошла, Луна! Никой не разбра, че водата си взема довиждане. Всеки се е изгубил сред глъчта на атинския плаж по залез слънце.

Седмицата на  Водата си взема довиждане с мен. 

Избирам това тяло точно такова, каквото е.

Най-накрая! Опитвам с голямо желание така чакания десерт. Вкусът не се сравнява с нищо опитвано досега. Никакви фъчове, "Жадни монахини" и всякакви тестени десерти с какао. Несравнимо е! Заслужавам го! Обичам се! Осъзнавам го! 

След втората Седмица на Водата:

• ставам по-лека;
• мисля, че знам къде искам да живея;
• казвам още по-смело Не!
• казвам си още по-смело Да!
• изливам емоции, виждам модели, търся нови пътища

Ден 13-ти

Ден 13-ти, Седмица на Водата

Чувство за благодарност

Емоциите, които изплуват на повърхността на този етап, не са само такива, които карат човек да се чувства некомфортно. ...може да сте чувствали тъга, скръб, гняв, стрес или страх...

Обикновено в тази част от Седмицата на Водата много хора казват, че у тях се надигат много емоции. Опитайте да ги изживеете докрай, а не да ги пренебрегвате, отричате или потискате. Имайте желанието да чувствате.

Едни от най-бързите начини да подсилим енергията на тялото си е като се потопим в атмосфера на признателност. Толкова сме заети в ежедневието си, че забравяме да бъдем благодарни за всичко, което имаме, и за всичко, което сме, а благодарността е ключ към здравето и щастието.

Това, върху което се концентрирате в живота, е това, което създавате. Когато се концентрирате върху нещата, за които сте благодарни, вие привличате още повече от тези неща в живота си. А когато се концентрирате върху това, което ви липсва, вие изпращате силно послание към Вселената, че сте неудовлетворени, а това още повече подсилва вашата неудовлетвореност.

Концентрирайте се върху различни части на тялото си и върху прекрасните неща по отношение на всяка от тях.

Ако тялото е обичано истински, то вибрира от жизнена енергия. "Обичам те! Признателна съм ти!" Концентрирайте се върху всяка зона и й казвайте колко сте й признатели.

Утвърждение за деня:

Благословена съм с прекрасно тяло и съм безкрайно благодарна за това.

От "Отключете тайните послания на тялото"

Денис Лин,

изд. Аратрон

Следвам планът на Вселената по Проекта. Преди да отворя страниците на любимата книга на сутрешна прохлада и кафе с канела, усетих, че искам да бъда благодарна. За това, което съм. За хората в живота си. За миналото. За бъдещето. Но най-вече за настоящето. Сякаш отдавна не бях изпитвала такова усещане. Харесва ми да се чувствам изпълнена с хубава енергия. Искам да я задържа повече. За да се усмихвам повече. За да кажа, че наистина съм щастлив човек. За да бъда доволна от Пътя си.

Намирам няколко миниатюрни гълъбови пера, оставени за спомен от няколкото влюбени гълъба, споделящи любовните си мигове с мен, кацащи на парапета от няколко дни. Те и друго оставиха след себе си, но предпочитам да се концентрирам върху положителностите. В друга книга на Денис Лин бях прочела, че е хубаво да се пазят перата, които намираме на прага на дома си. Те са знак от Духа и Вселената, че ни обича и ни чува! Прибирам моите пера между страниците на тетрадката със сърчица, превърнала се в дневник от две седмици. Спомен за тази сутрин. Атина, 28/06/2012г.

Днес има цвят и шоколад в деня ми. Има и радостни деца, играещи на футбол под терасата. Има и удовлетвореност, че отново виждам света хубав. Отново ми се иска да запечатвам мигове с розовия ми Canon. Всъщност, днес е ден на цветното и сладкото. Вселената ми се усмихва! Отвръщам й и аз.

Харесвам оранжевото на морковите и зеленото на броколи и магданоз.  Харесвам да има цвят в чинията ми, особено ако приготвено с много желание.

Откакто съм тук, не ме оставят да готвя. А и аз смирено не се натискам да похваля кулинарните си способности. Не че няма да се справя. Предпочитам да видя нови неща, да усетя нови вкусове и просто да им се насладя. Ако готвех, кога бих опитала задушено пиле със зеленчуци и много лимон по гръцки?!

Привечер захладнява! Най-накрая! Оглеждам се за пуснат климатик, който скришом да работи, пуснат със загриженост за мен да ми е хладно. Не работи! Вратите са отворени и пропускат хладния въздух. Някъде е валяло и се разхлажда. Време е за шоколад, който няма да се разтопява по пръстите още при разчупването му като други горещи дни. Обичам хладните привечери. Дори успявам и да се лакирам в розово. Правя го за първи път откакто съм дошла. Днес ми е просто цветно... или така ми се иска.

Където и да отиде човек, колкото и време да остане, търси начини да си създаде свои си ритуали, които да го карат да се чувства приет, добре в себе си и комфортно. Любимо ми е следобед да разглеждам стари броеве на кулинарни списания, вече за милионен път преминали през погледа и разтваряни от пръстите ми, но неомръзнали на очите ми заради невероятните фотографии и всякакви вкусотии от гръцките кулинари. Не ги прибирам въобще. Всяка сутрин ме чакат на масичката на терасата, поели от хладината на нощта. Вятърът редовно си играе с шарените страници и иска да опита и тази риба, и тези макарони, ако може и този кейк с подправки... Разбирам го! И аз не мога да се наситя на гланцираните страници, носещи красотата на всичко измайсторено от гръцки ръце в кухнята. Понякога си представям синя кухня с много зелени подправки, отворени прозорци и цветни капаци в пастелен цвят, хладина на каменна къща край морето, далечни гръцки ритми и аз готвя прясна риба с много подправки и жълто на лимон. Гърция! Аромати, солени вкусове на море, узо и морски бриз, малка масичка за двама, ниски каменни къщи, няколко лодки на брега и пълна душа! Не съм виновна, че виждам цветно и в синьо! Списанията ми създават тези аромати в мислите... А и признавам, рибата не е стихията ми в кулинарните ми възможности...

А Луната бавно приема смяната от слънцето в своята първа четвърт над атинските покриви.   Показва се иззад тентата на прохладната тераса. Ще си пожелая нещо! Женското в мен се изпълва така, както се пълни Луната. Следвам ритъма на Вселената! Както се е случвало с милиони жени поколения зад мен.

Ден 12-ти

Появяват се облаци. Първите, които виждам от седмици насам в чистото синьо небе над Атина. Първи опити да вали. Седмицата на Водата сме все пак.

Глезените ми са подути, събира се вода в тялото ми. Отново. Без видима причина. 

До обяд съм разсеяна. Тук съм... и не съм тук. 

Следобед вече съм на краката си. Но какво не мога да прескоча, в какво се спъвам, че глезените ми дават явни сигнали?!

Искам да живея в този град. Искам! Казвам го на глас и искам Вселената да ме чуе! Моля те, направи го по най-хубавия начин! Моля те!

Облаците са красиви! 

Започва да ми олеква, когато казвам нещата на глас. 

Дори ми харесва и да казвам Не! Правя го вече и съм сигурна в избора си!

Харесвам се! Харесва ми да съм тук! 

Ако завали, наистина ще сме в седмицата на Водата! Започвам да вярвам в неслучайностите на Вселената!

Днес се отворих за света! Смела съм! Не се страхувам да кажа Това съм Аз! Такава, каквато съм! Анонимността остава в миналото! 

Седмицата на Водата вече доста напредна, затова не се тревожете, ако у вас се надигат много емоции. Просто ги оставете да бликат и да текат през вас. Не забравяйте, че независимо дали съзнавате това или не, тялото ви винаги общува с вас. Продължавайте да се вслушвате и да се отваряте към мъдростта на тялото си. 

Утвърждение за деня:

В сърцевината на моето същество винаги е неподвижно и спокойно. 

Каквото и да става около вас, вътре във вас винаги има едно убежище на дълбок покой. 

Във всеки един момент Вселената ви нашепва нещо. Днес се постарайте да следите знаците, които се появяват около вас, и да се вслушвате в себе си за евентуални послания на тялото ви.

Когато нещо се случи, се запитайте: Ако това говори нещо за тялото ми, какво би могло да е то?

Преживявайте това, което преживява тялото ви.

Днес си представете, че вашето тяло е много скъп приятел, когото не сте виждали отдавна, и просто "бъдете" с него. Слушайте какво ви казва. Има свещен смисъл в това да изживеете докрай момента с някой друг, затова днес бъдете с тялото си.

От "Отключете тайните послания на тялото",

Денис Лин

изд. Аратрон

За чайките, пристанищата и дългото пътуване към мечтите

Атина е морска столица. Пристанище колкото София и нито една чайка. 

Плаж, палми, летуващи, голуващи, къпещи се, плуващи, мечтаещи и... гълъби на плажа. И нито една чайка!

Видях такава по залез. Следваше кораба за островите. Самотна. Бореща се с вятъра. Рееща се из небето, посрещаща много изгреви, изпращаща много залези, волна, търсеща, неспираща се на брега за отдих почивка, следваща всеки кораб, тръгнал нанякъде из морския безкрай.

Като нея съм. Търсеща пристанище и нито една хвърлена котва. Търся безкрая, изгревите, гоня хоризонта, мечтая да стигна и там, и там... Спирам за малко, отбивам се, после тръгвам... Не съм виновна! Душата ми тръгва, аз просто я следвам...

Чайките на Атина гонят корабите из безкрая, неспиращи в нито едно пристанище. Тихи, самотни, летящи с порива на вятъра, търсещи, волни...