Ден 11-ти

Ден 11-ти от Седмицата на Водата

Анализирайте връзката си със своето тяло

Съществуваме благодарение на връзките си със света. От момента на раждането си сме свързани с майка си и баща си, а после и с другите роднини, приятели, колеги. Също така имаме връзка с животните, природните елементи /скали, небе, дъжд и огън/ и със Създателя.

Начинът, по който се свързвате с тялото си, е отражение на начина, по който се свързвате със заобикалящия ви свят - а това отразява начина, по който светът се свързва с вас.

Утвърждение за деня:

Обичам тялото си дълбоко и изцяло... и го приемам и ценя точно такова, каквото е.

Начинът, по който се свързвате с тялото си, е отражение на начина, по който околните са се отнасяли към вас в детството ви. Ако родителите ви често са ви критикували, може и вие сега сте склонни да бъдете много критични към тялото си.

Ако в детството са ви пренебрегвали, може би и вие сега сте склонни да пренебрегвате тялото си.

Родителите ви не носят вина. Те са се свързвали с вас така, както техните родители са се свързали с тях и така назад през поколенията. Начинът, по който се свързвате с тялото си, обикновено е огледало на качествата, които потискате или не приемате у себе си; отражение на начина, по който хората са се свързвали с вас на младини.

Ако не бихте се отнесли така със своя приятел, не бива да се отнасяте така и с тялото си.

Тялото ви винаги общува с вас.

От "Отключете тайните послания на тялото"

Денис Лин

изд. Аратрон

Останах.


Днес съм гладна. От 4 сутринта тайно ровя из хладилника, който дори не е мой. Ям всичко. Сготвена студена леща, за да изстуди иначе изпотеното ми тяло, шоколад, филийки с хайвер. Не мога да се спра.
За какво гладува душата ми? Или може би се наказвам...

Днес е денят, в който се чувствам наистина странно. Аз съм... и не съм аз. Стаята, която виждам последните 3 седмици е същата като преди... и не е същата сега в моите очи.

Не искам да правя нищо. 

Продължавам да съм тъжна. Вече не плача. Плача вътре в мен. Външно съм спокойна и отнесена. Мълча! Ако говоря, хапя! 

Искам промяна! Цялото ми същество осъзнава това и в същото време се страхува от нея!

Искам нови живот, но нова аз дали ще стана?

И кафето не ми е сладко, и разговори не ми се водят, терасата ми вече е гореща. Не искам да излизам, а не искам да стоя вътре. Искам промяна, а не искам да я правя сама. Искам нов път, а не смея да стъпя на него! Искам... и се страхувам да искам...

Аз съм... и не съм аз!