Не се страхувай, не съм дошла за него!

Не те познавам! И двете не искаме той да ни запознава... Но имаш отделено важно място в живота ми и този на детето ми.

Понякога, когато попорасналият ми син вечер, след всичките емоции на деня си поплаче с големи топли сълзи по баща си, който така и нямаше до себе си в годините на своето израстване, майката и жената в мен те мразят с гняв, умножен със силата по два пъти... Мислите ми те рисуват щастлива, хваната за ръка с този, заради който страда детето ми. Тогава не мога да те обичам. Вадя от сърцето си целия гняв,  складирала вътре в мен от онези времена, когато с него се наранявахме съзнателно и бягахме един от друг така копнеещи за любовта си; от същото онова време, когато ти и не предполагаше, че той, аз и детето ми съществуваме и същия този стар гняв, обвит със силата на майчинската ми болка обръщам само към теб. Жената в мен мрази жената в теб, защото аз бърша сълзите на детето си и го гушвам в прегръдките си, вече попораснал за мамините ръце.

Вече съм на твоя територия. Същото слънце на обяд гори и твоите рамене, същият морски бриз близва и твоето лице. Знаеш за мен и също се страхуваш да се запознаем. Сърцето ти се страхува от онази мен, непознатата и така позната от случайно забравена моя снимка върху някоя етажерка в неговата къща, от онази мен, някъде наблизо, незнайно откъде можеща да се появи... Жената в теб се страхува от мен и от силата на миналото между мен и него. Страхуваш се за неговото сърце, така по мъжки невярно и непостоянно... знаеш, че то може да трепне безвъзвратно и окончателно и това да промени твоя свят завинаги.

Една голяма част от мен ти благодари! Съзнателно постигнато, почувствано, по човешки истинско, търсено и откровено ...

Защото ти се появи в моя живот без да съм те повикала и точно тогава, когато бях тръгнала с цената на всичко да променям живота си в грешна посока. Тръгвах към него, бащата на сина ми с цялата си съблазън на жена и женски магии, с които да го  върна отново при нас. Бях готова на всичко! Наистина... Ти ме спря! Не бях планирала появата ти и силата да го задържиш при теб! Вселената те беше изпратила да ме спреш, да спреш и него за мен!

Това беше преди година...

Сега е различно.

Сега ти благодаря, че сутрин правиш закуска на моето дете, което наистина те харесва. В детското му още сърчице, по пубертетски-чувствително има място и за теб! Благодаря ти, че заедно правите диктовки и му проверяваш грешките.  Благодаря ти, че се грижиш за него така, както аз правех тези месеци далеч в София. Майката в мен ти е признателна! Защото моето дете е в твоя дом!

Когато гледаш големите бадемови очи на неговото и моето дете, откраднати от баща му и чипия му нос, взет назаем от мен, не позволявай на страха от мен, непознатата да влезе в сърцето ти! Когато проверяваш летните му задачи, знаеш, че моят поглед е минавал по същите тези страници преди теб! Позволявам ти да се подписваш под проверените текстове така, както аз правя. Не се страхувай! Аз наистина съм ти благодарна! Не свивай сърцето си на някоя изпуснато "мама така казва, мама така прави"! Синът ми просто много ме обича!

Жената в мен също ти благодари! Не знаеш, но ти ми помогна да завия по пътя, който ме водеше към пропастта и години напред на чувство, че можех да имам по-хубав живот! Благодаря ти, че ми помогна да преоткрия себе си в онези студени зимни софийски дни, когато съзнателно работех върху всяко чувство на гняв, яд и болка към вас, тук. Сега мога да отдъхна след многото съзнателна работа върху себе си. Сега съм готова да продължа напред и да освободя пространство в живота си, което да се запълни с положителни енергии, хубави хора и много нови неща, които очите ми искат да видят и сърцето ми да почувства.

Благодаря ти, Марияна! Защото нямаше да видя Атина, ако не беше ти! 


Не се страхувай, не съм дошла за него!