Ден 10-ти

Ден 10-ти от Седмицата на Водата


Кое изтощава и кое съживява енергията ви?

Дори  да не можете да видите аурата си, можете да усетите какво става в тялото ви. Ако се чувствате неразположени, ТОВА Е ПОСЛАНИЕ.

Повечето хора разбират посланията на тялото си само когато усетят, че им е зле, а не долавят ранните признаци. Предизвикателството се състои в това да съумеете да определите кое съживява енергията ви и кое я изтощава.

Утвърждение за деня:
Тялото ми е в хармония с всичко и всички в моята вселена.

Определете факторите, които изчерпват енергията ви. Чувствате, че сте натрупали килограми, за да ви служат като щит срещу хората? А може би сте психическа гъба, която попива емоциите на всички около вас? Или тялото ви винаги е нащрек и затова е постоянно напрегнато. Някои хора създават буфери около себе си като форма на психическа защита, но има по-добри начини да направите това, без да влияете на тялото си.

От "Отключете тайните послания на тялото"

Денис Лин

изд. Аратрон

Искам да си отивам. Категорична съм! Не мога повече тук. Събрах си дрехите. Не мога да затворя саковете. Не тръгвам с повече багаж, как така съм побрала всичко това на идване?!

"Винаги си недоволна!" Случайно изпусната реплика. А може би е неслучайно?! Искам да си тръгна!

Не искам и никой да определя живота ми. Искам да бъда обичана! Искам друг живот! Искам съпруг и детето ми да расте с мъж в къщата. Не искам да съм по пътищата като блудница. Не искам детето ми да е в дома на непознати за мен хора. Искам си го обратно! 

Искам си моя живот, този, който винаги съм вярвала, че ще имам!

Много сълзи излизат от мен. По лицето ми се стича пот и сълзи, събрали яд, гняв, болка, ярост, агресия, тъга...

Вече сякаш не харесвам и Атина. 

Искам да се прибирам! 

Не искам чужди мнения за живота си! 

  

Отивам на плаж. Късно привечер. Късното време не смущава атинци. Плажовете са пълни с едри лелки, отпуснали тела и едри гърди по каменистия плаж, с деца, тичащи на воля по брега и с много гълъби. Всякакви! Водата е прекрасно топла. Слънцето е в своя залез, с лъчи, тичащи към друг континент и друго море. 

Мълча! Но приемам тялото си такова, каквото е! То е моето тяло! Обичам го! Наистина!

Ровя с пръсти пясъка, търся бели, малки, гладки камъчета, галени от морската вода. Очите ми намират и розови. Красиви са! Напомнят ми за любов, за тази между морето с брега. 

Косата ми е мокра. Позволих си да я измия в солените води на морето. Харесва ми да изсъхва на къдрици по гърба ми и вятърът да я гали с желание.

Чувствам се удобно! Това е моя свят!