Има дни като днешния, в които до последната му изтичаща минута е в отприщващо бързане и заливаща вълна от ангажименти, това за довършване, онова за започване...
Обещаният поглед върху 100-страничната диплома е хвърлен, още е на 42 страница, майка се обажда за н-ти път, този път, за да търся в интернет видео за някой си, който развалял проклятия и видеото, разбира се, се оказва не едно, а цели 10 от по 15 минути всяко. За утре имам задачата да ги изгледам, преосмисля и да дам най-кратко резюме как се гонят лоши духове, вампири и да се опазим от лоши съседски очи. Синът ми поръчва мързеливо, лежащ вече половин ден на дивана и вперил поглед в поредните серии по Дисни-канала, непоглеждащ ме дори докато прави поръчката за може-ли-нещо-бързо-и-сладко. Приятелка упорито звъни по скайпа вече за четвърти път без прекъсване. Измачканата униформа на брат ми чака от седмица реда си за гладене. А как ми се иска да зарежа всичко и просто да си чета на топло в меката завивка на леглото.
Катми. Като онези, които помня от лятото при баба. Нямам масло, брашното е кафяво, имам яйца, отдавна чакащо реда си в хладилника отворено кисело мляко, захар, сол, още едно ръсване със захар, ей-така, от малко суеверие да ми е по-сладко, сода за много шуплички, загрят котлон, малък буркан от сладкото на татко, затворил аромати на градински майски череши. Бързо бъркане, още по-бързо объркване, печене от едната страна, после от другата, намазване със сладко и бързо хапване покрай компютъра, вперила поглед в редовете, дъвчеща малката, неугледна, но много вкусна пълнозърнеста катмичка без масло.
Няма коментари:
Публикуване на коментар