Седмицата на Въздуха по Проекта Денис Лин

Седмицата на Въздуха. Това ме очаква през следващите седем дни.

Горещо, горещо, потно горещо... Започвам първите страници от книгата на Денис Лин и си мисля, че има някаква грешка. Започва седмицата на Огъня, а не на Въздуха. Може би моята любима Денис Лин се е объркала. Тук, където съм, предстоят месеците на Огъня, къде ти седмица на Въздуха. Чета и се опитвам да търся малките въздушни детайли, които ще ме свържат страстно с предстоящото преоткриване и дълбоко действие през тази първа седмица от новото ми бъдещо Аз.

Бях си обещала да започвам съзнателно програмата и всеки ден да преоткривам нещо ново за себе си. Не остана време днес. Емоции от пазаруване, задушно време, много разговори на терасата, мързелив горещ следобед по атински... Ех, и днес не остана време за Началото. Ще започна от утре, тайно мислеща си как това от утре ще започне и от други ден, а може би по-от други ден...

Час след полунощ се събуждам от скърцане на врати, тряскане на незатворени балконски стъкла, шум от натиска на вятъра върху дървета, тенти, сгради. В Атина духа среднощен силен вятър. Невъзможно! Усмихвам си се сънена и започваща да вярва, че седмицата на Въздуха започва. Поставено е началото на Промяната. Започвам да вярвам, че Вселената ми дава знак, че участва в този мой проект по новото ми Аз. Никакво отлагане, мила моя! Заяви на тази Вселена, че си готова за това интересно пътуване към Себе си. Тя ти повярва, повярвай си и ти. Доведе ти вятър в иначе така изгарящите дни и потни нощи. Никакво от утре! Започна се...

Седмицата на Въздуха - горещият атински вятър отвява забравено бельо по просторите, блъска по вратите, играе си с капаците на прозорците, роши косите ми, разхлажда ме, предизвикателно повдига полите ми и ми смигва Приеми се такава, каквато си, аз не смогвам да ги придърпам надолу, притеснена както съм правила досега. Въздушното предизвикателство към себе си да се приема това, което съм в цялата си същност, красота и хармония. Да приема тялото и себе си такава, каквато съм! А може би и да стана повече Въздух, а не толкова Огън, колкото съм! Жега и вятър се съчетават много добре - това ми показва Атина в момента. Горещ въздух играе с дърветата, промушва се изпод врати, отворени прозорци и развява пердета, тенти и блъска капаци.

В Седмицата на Въздуха моето най-голямо предизвикателство в живота - бащата на сина ми има рожден ден. Все така въздушен, все така неуловим. Мисля си, че съм го хванала, а се оказва, че в ръцете си държа само въздух. Готова съм да се освободя от него. Готова съм за нови срещи в живота си. Готова съм да променя спомените си и да ги превърна в хубав албум със снимки, оставен в архива на съзнанието. Готова съм!

Седмицата на Въздуха започна и с появата на пърхаща белоснежна пеперуда, която се завъртя в танц покрай краката ми, порадва се на зеленото пред входа ми и отлетя така безгрижна и волна някъде из Атина. Красота във Въздуха! Свободна във Въздуха!

Стихията на Въздуха се свързва и с вдъхновението, а то може да бъде нещо, което четете, за което мислите и дори нещо, което слушате.

...синхронизирането с духа на Въздуха е мощен способ за дълбоко свързване с вътрешния и външния свят.

На по-дълбоко ниво енергията на Седмицата на Въздуха ще започне да подмладява мозъка ви, увеличавайкии способностите и яснотата на ума и подобрявайки паметта.

През тази седмица ще приемете духа на Въздуха, който е част от вашия Аз и се асоциира с бистрия ум, способността ви да оценявате, проницателността, аналитичното мислене, убежденията, преценките, възприятията и общуването.

От "Отключете тайните послания на тялото си" на Денис Лин,
изд. Аратрон,
София