Ден 3-ти или въздуха от моето минало

Вече настъпват малки промени - дори и да не ги осъзнавате. Нещата се случват.

Щом вече сте започнали, значи сте влезли през свещена врата, отвъд която енергиите на Вселената започват да действат върху вас и чрез вас по начини, което не можете да проумеете напълно. Нещата се случват! Имайте вяра и упования!

Може да се чувстване, че вече сте провалили всичко... Помислете какво бихте казали на ваша приятелка, която работи по програмата, но плахо ви е признала, че се е изложила. Ще й кажете ли: "Много си несериозна!"
Предполагам, че бихте реагирали така: "Не мисли много-много за това, което не си направила - радвай се на това, което си постигнала!"

Трябва да се отнасяте към себе си като към скъп приятел.

Не е нужно да страдате, за да се развивате!

От "Отключете тайните послания на тялото си", 

Денис Лин, 

изд. Аратрон

Утвърждение на деня:

В тялото ми и навсякъде около мен е чисто и ясно.

Ден Трети от Седмицата на Въздуха.

Продължава да духа силен вятър. Новините в интернет пишат за пожарите край Атина, подклаждани от урагана тук.

Щипките по просторите едва задържат сушащите се дрехи, силно развяващи се като гръцки флагове по терасите на сградите.

Трудно е да правя течение в апартамента. Завесите се развяват, все едно са литнали пеперуди из пространството, трудно удържани на корнизите.

Таткото на сина ми има рожден ден. Въздухът в живота ми. Въздухът в Седмицата на Въздуха! Приемам тази неслучайност като малък сигнал за промените, които съзнателно търся.

Денис Лин препоръчва днес да е денят за почистване на стаите от стари вещи, дрехи, дреболии. Оглеждам се. В чужда къща съм, въпреки че ме карат да се чувствам като у дома си, не мога да изхвърлям и да подреждам. Мисля си, значи днес ще е ден за умствена почивка. Нещо като междучасие за мислите! Урааа!

Най-безобиден обеден разговор и нещо ме убоде в сърцето. Заприличало е на игленик, в който събирам игли - всякакви, най-различни по размери и големина, оставени от всякакви хора в живота ми. Още една днес - най-неочаквана от мен! Поне да се бях подготвила за нея...

Иглата влезе в сърцето ми и ме заболя. Най-обикновена ситуация, с вече доста познати хора, отдавна отренирано от мен... Но ме заболя! Плачеше ми се! Събра ми се с безсънието от лудешкия вятър през нощта! Заболя ме главата! Нали трябваше да е ден за почистване, запретване на ръкави и бърсане на прах?!?! Какво стана?! Промяната не трябваше ли да стане по хубав, лек начин и да си бъде част от невероятната почивка за душата тук!?! Не искам да плача! Нали оставих всичко назад, нали уж съм на пътя към новото ми Аз?!?...

Това е промяната, мила моя, ми казва някакъв мой вътрешен глас! Тези стари модели и поръждясали в сърцето ти игли не ти трябват в новото ти Аз!

Това беше моят ден за почистване на умствени стари нагласи. Сами излязоха на повърхността. Изплуваха неканени, за да ги видя на светло, отдавна запокитени някъде на тъмно из душата, всеки път пускащи отровата си в най-неподходящо и неочаквано за мен време.

Поплаках, поспах и приех! Освободих се! Видях моделът, по който реагирах и приемах ситуациите! Олекна ми! Вечерта вече пиех изстуден ликьор с много лед... Свободно ми беше.. Това беше моят ден за почистване!

Получих и подаръци, дошли от ръцете и сърцето на приятел. Маслиново дръвче. За да ми напомня за времето ми тук! За да ми носи здраве и вечна зеленина в мен! За да виждам моя град, горещата Атина всеки път, когато го погледна в дневната в София.

Получих и дневник на сърчица, за да изваждам цялата себе си и всичко скришно, спотавайщо се някъде из мен, отдавна забравила за съществуването му.

А привечер изядох моя голям сладолед с ванилия и шоколад, побран във вафлена фунийка на юнската плохлада привечер. Наблизо играят деца, тийнейджъри се кикотят закачливо, търсещи път за по-лесно влизане в съседната женска компания.