Смела съм! Не, по-точно е да кажа горда съм от себе си!
Първото ми излизане сама из улиците на квартала. Типична атинянка като изключим белите ми ръце, шия и русите ми коси. По-скоро типична славянка, емигрирала в Атина. Каквато и да съм в очите на местните тукашни, не преставам да си повтарям, че е най-важно как изглеждам в моите очи...
Не само, че излязох, не само че не се изгубих и се върнах, ами и пазарувах цели два пъти.
Видях местния пазар, който се организира в квартала всеки петък до 2 следобед. За по-описателно-разбираемо ще споделя, че това си е нашенския битак, примесен с нюанси на квартален зеленчуков пазар, пренесен на атинска улица. Сякаш и продавачите са същите, стоката е почти същата, бабите с пазарските колички са същите, обувките за по 10 лв/ 10 € са същите, все китайски.
Поразходих се смело, завъртяла ханш измежду сергиите. Подвикваха ми да купувам стока, но нали съм горда и красива, не се обръщах... И то заради една проста причина - не разбирах какво ми предлагат. Може и да съм получила някое и друго неприлично предложение, но езиковата бариера го спря още пред моите уши, тотално неразбиращи гръцка реч освен гръцкото Калимера и Калиспера, които всъщност и досега не знам в кой момент от денонощието се употребява едното, и в кой момент другото. Не е липса на тотално неуважение към хората и територията, просто умът ми отказва да се заинтересува..Сигурно така прави и синът ми, когато трябва да чете уроците по Човек и природа.
Разбра се, че съм чужденка, когато най-нахално извадих фотоапарата от чантата и скришом се опитвах да уловя моменти от глъчката, пазарлъка, жълтите цветя на тиквичките, виолетовото на патладжана, многото зелено в спанака, изцъклените застинали очи на рибата, смело хвърлена в много лед... Неудобно ми е да се спирам и да снимам хора. Предполагам, ме спира усещането, което изпитвам аз самата, когато някой ме стресне с обектив срещу мен. Затова, дори и без да съм питала, се съобразявам с човешките усещания от изваден чужд фотоапарат, готов да снима без разрешение.
С продавача, от който купих едни големи, едри краставици се разбрахме на чудесен английски. То и моят английски е чудесен, чак аз мога да се поздравя, това го каза и продавачката от Карфур, но това по-късно... Само дето не знаех как е краставица на английски. Опитът ми досега ме е научил, че с показване, сочене, сумтене, правене на нетипични физиономии, за да се обясни това, което иска да се обясни, винаги помага. Опит, нали затова сме на земята - да го използваме. До ръмжене и сумтене не се стигна. Просто посочих краставиците, които бяха 0,50 € едната. Но това разбрах по-късно...
Както и в София, така и тук, в Атина, не се ориентирам правилно за теглилки и цени. Защото поисках килограм краставици без дори да съм наясно, че най-вероятно едната краставица тежи толкова. Продавачът, доста интелигентен на вид грък, нагледно ми показа на големия кантар, изваден като от приказките, с голям циферблат, че моите 3 краставици са над 2 кг. Затова е логично да ги продава на парче.
Той се притесни заради това, че го изненадах с питане на английски, аз се притесних заради липсата на знаене колко тежи една краставица и двамата, въпреки чудесното ни кратко общуване - аз пред тезгяха, той - зад него, на довиждане смутолевихме едно английско "бай".
Почти да си купя и тиквички, свежи и сякаш много различни от българските, предлагани с оранжевите им цветчета, които гърците готвят по някакъв си тяхен си начин. Но не си купих... Притесних се да не изхарча 20-те € в себе си за килограм тиквички. Нали така и така не разбирах какво пише по етикетите. А и не можех да разчитам на лоялността на продавача, така настоятелно предлагащ стоката си като познатите ни субекти по Женския пазар в София. Оставих смелостта си от общуване на местния пазар за следващия петък. Тогава ще бъда съвсем уверена в себе си и възможностите да общувам с местните на гръцки. Че дори мога и да се попазаря с някой местен флиртаджия, продаващ лук и домати.
Следващото ми предизвикателство беше местния Карфур. Нося със себе си вече купените три големи краставици. Трябва да оставя стоката някъде, за да пазарувам свободно в супермаркета. Пищната касиерка се стъписа на английския ми и от мен, въпросително сочеща краставиците къде-да-ги-оставя? Ще бъдат при мен на касата, отсече категорично тя и ги взе. Пообиколих, разгледах, застудя ми от сибирския студ, правен така умело от мощните климатици, купих прясно мляко за кафето. На касата усмихнатата едра гъркиня ме попита откъде съм. Изненада се, че съм от България, явно съм се престарала с английското произношение пред нея.
Първият ми пазар и смело излизане сама из атинските улици на квартала. До следващия петъчен пазарен ден вече ще съм част от местните жители и ще обикалям улиците като типична атинянка - въртяща смело ханша, изпъчила рамене, мързелива походка на котка в изгарящата юнска жега.
Няма коментари:
Публикуване на коментар