Радвам се като дете на всяка следваща чаша фрапе, с която почти достигам съвършенството на тези, правени в хубави заведения на плажа.
Лъжица нес-кафе, изстудено мляко и малко вода на око, захар за сладост, няколко завъртвания на малкия миксер и сладката кафяна пяна е в стихията си, примамливо напомняща за море, шезлонг, влюбване, морски бриз, едно такова, хубаво на душата.
Да не забравите големите кубчета лед, тихичко пукащи в чашата, разтопяващи се в сладостта на кафе, мляко и захар? Без тях фрапето не е никакво фрапе. Пък и мечтанията за море и влюбеност няма да са така силни и въздействащи...
Моето фрапе е на моята тераса. Малко синя слънчева вода, от онази, специалната, кротко пекла се предиобед на перваза в тюркоазената бутилка, носеща силата и енергията на предиобедното гръцко слънце. Малка масичка, удобен стол, напомнящ за шезлонг на морето, бели камъчета, измити във водите на Средиземно море. Дори ми става по-хубаво от мечтите за плаж, фрапе в компанията на хубав мъж и морски бриз, поповдигащ закачливо ленената ми бяла пола. Защото мога свободно да изпъна крака върху парапета и да се чувствам свободна в прохладата под балконската тента.
Няма коментари:
Публикуване на коментар