Гирос

Снощи съм присъствала на важния мач на Гърция, на който Чехия й отряза пътя към четвърт-финалите за Европейското първенство по футбол. "Присъствала", защото незнаенето на езика се оказва сериозен фактор в пропускане на съществени моменти за гръцката история, въпреки големия екран на телевизора, изваден пред масите на заведенията и въпреки емоциите на гърците от всяко действие на тяхните играчи.

Всъщност, ядох суфлаки. Или гирос? За мен си беше нашенския дюнер, но на атинска територия сред гръцко-говорящи. И за добър интериор и по-добре усещане на атинската атмосфера привечер след отминаващия душен следобед - изнесен голям телевизор, подпрян на масичка и няколко кашона за стабилност, съсредоточени погледи на мъжете в телевизора и нервното гризене на ноктите им при всяка изминаваща минута не в тяхна полза, мързеливо-разсеяно-отегчени женски бадемови очи, следящи всяка различна като мен в територията им и стъпките на току-що проходилото малко гърче.

Доста по-късно разбрах, че гърците са паднали. Така и не разбрах кога мача е свършил. Тишина. Нямаше фойерверки, викове, скачане и паднали столове от емоции. На екрана близо половин час гръцки играч сърцераздирателно обясняваше на нацията си причините за тяхното фиаско. Не че разбирах обясненията, тонът на гласа му издаваше емоцията от загубата и съжалението му да се върне победител в собствената си страна, както това стана през 2004г.

А пък гиросът беше наистина вкусен. Защото беше част от моето опитване на всичко атинско - на вкусовете, шумовете, ароматите,  хората, гледките.

Атина ми позволява да я опозная, защото я харесах още преди да ме посрещне.

Заведението лесно ще го намерите - свиване от големия аутобан, водещ право към София, няколко кратки и бързи малки завойчета из тихия квартал, подминаване на местната аптека, точно срещу църквата, разливаща звън на камбани от сутрин до вечер.

Да ви е сладко! Точно както беше и на мен!