За чайките, пристанищата и дългото пътуване към мечтите

Атина е морска столица. Пристанище колкото София и нито една чайка. 

Плаж, палми, летуващи, голуващи, къпещи се, плуващи, мечтаещи и... гълъби на плажа. И нито една чайка!

Видях такава по залез. Следваше кораба за островите. Самотна. Бореща се с вятъра. Рееща се из небето, посрещаща много изгреви, изпращаща много залези, волна, търсеща, неспираща се на брега за отдих почивка, следваща всеки кораб, тръгнал нанякъде из морския безкрай.

Като нея съм. Търсеща пристанище и нито една хвърлена котва. Търся безкрая, изгревите, гоня хоризонта, мечтая да стигна и там, и там... Спирам за малко, отбивам се, после тръгвам... Не съм виновна! Душата ми тръгва, аз просто я следвам...

Чайките на Атина гонят корабите из безкрая, неспиращи в нито едно пристанище. Тихи, самотни, летящи с порива на вятъра, търсещи, волни...