Днес определено е ден за простиране и развети от атинския топъл вятър изпрани чаршафи. Гъркините простират, чистят, слагат щипки, излизат чак по час да следят докъде слънцето и вятъра са си свършили работата. Инстинктивно и аз го правя... Бързо влизам в ритъма на този южен град.
Обожавам мириса на изсъхнали на вятър и лятно слънце чаршафи. Сериозно, бих го правила всеки ден. Имам предвид, това с простирането. Прането е задача на пералнята.
Докато чакам атинския вятър да погали нежно чаршафите и да поиграе закачливо с тях, пия фрапе и си мисля колко далеч съм от онази моя същност, която бях преди месеци. Съзнателно отказвам да слушам другите, съзнателно се обръщам вътре към себе си и съзнателно искам да се чуя.
А тук, в Атина мога да чуя наистина себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар