"Намерих своя списък с намерения относно тялото си отпреди 25 години и макар, че бях направила толкова много заявки в него, се почувствах обезсърчена, защото имаше много неща, които бях желала повече от две десетилетия, но не бях постигнала. За да с измъкна от тази дупка, в която сама се вкарах, започнах да мисля какъв съвет бих дала на някоя приятелка в същата ситуация. Ето какво бих й казала:
Не е нужно да бъдеш нещо повече от това, което си.
Дори да не си успяла в миналото, това не означава, че няма да успееш в бъдеще. Миналото и бъдещето не са непременно идентични.
Нека сърцето ти бъде изпълнено с благодарност за невероятните и огромни дарове на живота.
От "Отключете тайните послания на тялото"
Денис Лин,
изд. Аратрон
Утвърждение за деня:
Каквото и да става вътре в тялото ми, аз съм в безопасност.
На път съм. Лашкам се от 18 часа предната вечер. Мисля си, че не бих останала на този кораб нито минута повече. Стомахът ми се свива, тежи ми от задушния въздух от климатиците, навън пушекът от комина отравя усещането ми за хубаво пътуване.
Искам да слязааааааа! Спрете този кораб!
Неспала цяла нощ, опънала сетивата си до предел, клатушкана цяла нощ наляво-надясно, нагоре-надолу.
Липсва ми Въздух! Не се радвам на солта по парапета, не виждам блесналото море, оставило се на спокойствие да бъде галено от жаркото слънце, не искам да играя с вятъра и той с косите ми и бялата ми ленена риза.
Какво се случва в мен?
Предстои ми хубав гръцки остров, разходка, слънце, морски въздух... Къде се изгубих? Не бях планирала да е така! Трябваше да съм изцяло Аз и с пълни гърди да поемам от цялото това удоволствие, така кратко ощастливило дните ми, топящо се като сладоледа ми във фунийката на следобедното жарко слънце.
Стар модел, по който правя изборите в живота си, ми се показа! Е, сега ли беше моментът?! Да пропътувам цялото това разстояние и точно тук да започна да се самоанализирам?! Не можа ли да почака като се върна и на спокойствие да разнищвам нещата с многото свободно време?! Гневна съм на самата себе си! Твърдо съм решена за променя нещата!
Завиждам им! И на двете! Заради нахалното спокойствие, което носят в себе си след тази първа нощ на кораба!
На едната и заради невъзмутимото й четене на книга, свободно изпънала крака в чехли, заради шареното в дрехите й, заради съсредоточеността й, заради червените й коси, заради ленения й шал!
Завиждам и на другата, заради свободата да не прибира полите си от игривия вятър, заради погледът, с който очакваше пристанището, в коeто е очаквана, заради косите й, които кротко се вееха, а моите нямаха събиране, сякаш не бяхме на един кораб и ни духаше различен вятър!
Изгорях от слънцето! Изгорях от яда си към самата себе си! Носът ми почерня, не му остана време дори да почервенее, лактите и глезените ми издайно се зачервиха точно като английските туристи на острова.
Здравето е пряк резултат от идентичността. Идентичността е представата, която човек има за себе си и която носи през целия си живот. Днес отделете време да анализирате идентичността си, за да започнете да изчиствате от нея всичко, което не поддържа здравето ви.
От "Отключете тайните послания на тялото"
Денис Лин,
изд. Аратрон
Ядох и суфлаки. Вкусно, с много лук, картофи и пиле. Със студена кола. Непоносимо горещо е! Още по-горещо е и вътре в мен! Мълча! Искам в тишината на думите си да чуя себе си, да чуя какво ми говорят другите около мен. Тишина! И аз мълча, говоря си вътрешно, край мен мълчат, островът мълчи, потънал в следобедна гръцка дрямка, смущавана от стъпките на няколкото объркали се английски двойки из тихите улички на Самос.
Ядох го бавно, за да усетя сладостта му във всяка хапка. Започвах да обичам себе си отново!
Късното следобедно фрапе върна сетивата ми! Прибирам се към дома! Ще преживея останалите часове път, пък дори и да се наложи да не спя цяла нощ! Спокойна съм! Още мълча, вслушвам се в себе си! Мълчаливо, отвътре помахвам на острова за довиждане и се питам дали бих го видяла отново в живота си!
Искам да съм свободна!
Точно като тази англичанка! Или почти като нея. Чудесна памучна рокля, загорели крака, обути в най-шарените и провокативни лачени сандали с тигрови шарки, лъвска грива, смело развявана от вятъра на кораба, свобода в движенията, кротко-по-лъвски притихнала до големия мъж до нея. Искам да обичам като нея! Или поне да съм обичана като нея...
Искам да съм свободна! Започвам да се възвръщам, да виждам, да разбирам, да се обичам, да съм Аз! Прибирам се!
Няма коментари:
Публикуване на коментар