Снимката е правена с една ръка. С другата държа телефона и бърборя с приятелка. Само преди час време се разделих с нея, трябваше ми половин час трамвай и още половин час бърза пица за гладния ми, стануващ вече втори ден вкъщи син. Уж говорихме часове и пак не ни стигна времето. Женски ни работи!
Приказки, бърборения, сладко женско кикотене - за какво ли не - за мен, за нея, за пътувания, за любови, минали, бъдещи, липсващи настоящи, деца, отношения, за тези, които обичаме, за тези, които вече не мразим, а се опитваме да обичаме, за сервитьора, който забрави да ни донесе добавка към салатата, за времето вътре в мен, в нея, за жените около нас, въобще за още много за...
Моят свят, нейният свят... цели женски Вселени, събрали топли планети, студени звезди, проблясващи и изчезващи комети на всеки 100 години, падащи звезди с пожелания за този-път-да-се-случи-мамка-му, понякога много Вселенска тишина и мир, друг път - вселенски потопи от размествания на пластове в ума ни и сълзи. Шарени, богати, дълбоки женски светове.
Иди, та разгадай женската същност. Докато философствам по телефона за жените-май-така-трябва-да-го-правят, с другата ръка режа приготвената набързо пица тип плюста-пляста и я снимам за спомен от разговора си по женски...
А някъде покрай нашите женски светове точно в това време преминава Венера - туптящо-червена, женствена, емоционална, любовна, раздаваща енергия на приемане и влюбени трептения.
Няма коментари:
Публикуване на коментар