Ден 14-ти

Ден 14-ти, последен от Седмицата на Водата
Изберете тялото, което имате

В момента, в който вземете определено решение с абсолютна увереност и яснота и се откажете от всички други пътища, животът ви ще се промени безвъзвратно и завинаги.

Утвърждение за деня:
Достатъчно е да съм такава, каквато съм и да имам тялото, което имам.

Забелязали ли сте, че когато разговаряме сами със себе си, често правим това чрез въпроси? ... Има и такива, които потискат енергията ни, например: "Защо винаги ям толкова много?" Това са унизителни въпроси. Ако питате себе си отрицателни или самоунизителни неща по отношение на тялото си, с течение на времето ще навредите на здравето си. При този вид говорене със себе си вие винаги сте в ролята на жертва. Щом се хванете, че правите така, веднага заменете унизителния въпрос с великодушен. Например, ако сте се запитали: "Защо винаги съм толкова уморена?", заменете въпроса с нещо подобно: Какво да направя, за да се почувствам още по-жизнен?
Вие имате тяло. Може да го харесвате или не, но то е ваше за цял живот. За да имате пълноценна връзка с душата си, е особено важно да приемете съда, в който живее тя /вашето тяло/, такъв, какъвто е. 
Избирам това тяло точно такова, каквото е.

От "Отключете тайните послания на тялото"

Денис Лин

изд. Аратрон

Избирам това тяло точно такова, каквото е.

Не спирам да си го повтарям. Дори имам съмнение, че го шепна тихо под носа си. През целия ден.

...Докато ходих да обиколя обичайния за квартала петъчен пазар на плодове и зеленчуци. Не купих нищо този път. Не знам защо... А си бях обещала, че няма да се притеснявам. 

Но пък купих две шоколадови пасти, поръсени с натрошени фъстъци. Черни, примамливо сочни. Купих ги на обяд, едва изчаках до вечерта за десерта.

Но пък с какво удоволствие си изядох един хрупкав геврек, милион пъти по-различен от тези, които си ям от време на време със сина на връщане от училище. Купих ги от една невероятна чаровна фурничка, напомняща за френски уют, чаровност и много вкусотии от тесто и захар. Влизаш и се изгубваш сред курабии, нарязани десерти, хлябове - всякакви видове, гевреци, сладоледи. 

Нетърпеливо го захапах още на излизане от магазинчето. Геврекът, имам предвид. Вървя и нахално отчупвам с уста от него. А той хруска между зъбите ми, рони се и ситни трохички и препечена кора падат върху потника ми. Сядам да го изям на една пейка. Предпочитам тишината. Искам да му се зарадвам, да усетя магията на тестото, мачкано от здрави ръце, втасвало на тишина, опекъл се и очакващ само мен, за да му се насладя. 

Струва ми се, че ставам подозрителна за няколкото айляшки висящи в градинката мъже. Не обичам да ме заглеждат. Или поне тогава, когато не съм позволила това. Аз просто искам да си изям геврека с удоволствие. Те пък ме изяждат с поглед и ме приказват с хихикане. Сигурно е заради синята ленена рокля. А може би е заради свободните ми пуснати коси. Или заради походката ми. Сигурно усещат, че днес се чувствам специална в моите очи. 

Прибирам се. Довършвам удоволствието в къщи. Геврекът от пълнозърнесто брашно, имам предвид.

Избирам това тяло точно такова, каквото е.

Не спирам да си повтарям това докато си правя следобеден бърз сандвич за изгладнялата ми душа. Вода, пия много вода. Понякога ми идва в повече от многото вода. Ако не я пия, тя пък се излива върху мен, стичаща се от сутрешната жега по челото ми и в косите ми. 

  

 Обичам сандвичи. Заради препеченото на хляба, заради крема за мазане с вкус на хайвер, заради сочното червено на домата, заради свежестта на магданоза, заради зеленото на маслините. 

Избирам това тяло точно такова, каквото е.

Не спирам и да си го повтарям, докато вървя по пясъка и се провираме измежду чадъри, легнали тела, продавачи на бански, на бира и още всякакви милион излишни и неизлишни джунджурии. 

Не спирам и да си го повтарям докато се събличам и оставам по бански.
Не спирам да си го повтарям докато отивам към водата и усещам няколкото мъжки погледа, вторачили се в задните ми части. 

Не ми пука! Гмурвам се и водата ме поема. Скрива ме за момент от всякакви нахални погледи, нежелани и неискани, скрива ме от прахта по каменистия бряг и от самата мен. Но само за миг. 

После излизам. 

Чувствам се лека и освободена. С тялото ми е станала промяна. Вътре в мен има промяна. Усещам я. 

Край мен - хора всякакви. Интересни са ми. Деца, бягащи тийнейджъри, гмуркащи се като истински мъже, майки, говорещи с усмивка на децата си и такива, мълчаливо гледащи безкрая, мечтаещи за друг живот с други хора и по други места, възрастен грък, също като мен събиращ бели камъни от брега и много гълъби. Също и толкова много продавачи на всичко. Глъч, но без суета. Гъркините излагат спокойно едрите си тела без излишна суета. Усеща се. Не се притесняват от себе си. Няма свенливо попридърпване на блузи, поли, широки дрехи. Смели са! Наистина им се възхищавам! Искам да съм гъркиня! Или поне за малко такава...

По залез водата си взема довиждане с отиващото си слънце. За да му каже, че то много ще й липсва и докато го чака цяла нощ, по женски ще си разговарят с Луната. Няколко изненадващи вълни, залели със сила първата редица плажуващи, намокрили хавлии и плажни чанти, неочакващи странната реакция на иначе така кроткото море. Сбогом, слънце! Добре дошла, Луна! Никой не разбра, че водата си взема довиждане. Всеки се е изгубил сред глъчта на атинския плаж по залез слънце.

Седмицата на  Водата си взема довиждане с мен. 

Избирам това тяло точно такова, каквото е.

Най-накрая! Опитвам с голямо желание така чакания десерт. Вкусът не се сравнява с нищо опитвано досега. Никакви фъчове, "Жадни монахини" и всякакви тестени десерти с какао. Несравнимо е! Заслужавам го! Обичам се! Осъзнавам го! 

След втората Седмица на Водата:

• ставам по-лека;
• мисля, че знам къде искам да живея;
• казвам още по-смело Не!
• казвам си още по-смело Да!
• изливам емоции, виждам модели, търся нови пътища