Трябваше да дойда до Атина, за да се повозя на виенско колело.
Детското в мен се събуди. Пожелах да бъда на върха, да видя отвисоко разлетия на километри бял град, сгушен между морето и близките височини, милионите бели сгради, за последно погалвани от залязващото слънце и този отминаващ ден.
Само две обиколки ми стигнаха, вятърът да разроши косите ми на високо и да поема дълбоко дъх от величествената гледка, която Атина ми подарява, за да разбера, че се чувствам себе си - спокойна, уравновесена, хармонична. Такава, каквато отдавна не се бях намирала.
Нито грам излишна еуфория или пък напомняне за някаква тъга, която оставих преди дни в София. Не поисках да я сложа в куфара с дрехи, фиби и две любими книги. Оставам с надеждата, че когато се върна, тъгата ще е напуснала дома ми, така доскучало й да ме чака.
Затова ще остана тук повече. За да се върна нова и чиста!
Няма коментари:
Публикуване на коментар