Писах малко в дневника на сърчица. Или поне повечето случаи водех записки в ума си.
Повече пътувах. Доста повече мислих. И най-много чувствах. Чоплех стари рани, стари нагласи, стари модели, извадих непотребното, стоварих го насред площада на съзнанието... И? Сега какво да правя с всичко това? Измети го! Почисти го! Ох, да ставаше така лесно!
Днес ми е тъжно. От всичко извадено наяве, преживяно, липсващо...
Ден 4-ти от Проекта Денис Лин
Все още съм в Седмицата на Въздуха. Вятърът навън хич не се шегува. Не ме оставя да спя. Натиска по вратите, развява завесите, промушва се изпод процепите на капаците. Лудее му се. Волен, безгрижен, не му стига деня, че го прави и вечер.
Вълнувам се! Пътуване до гръцки острови. Точно както съм си го представяла в онези студени дни в София преди няколко месеца, когато душата ми копнееше за тук и за морския вятър на палубата на някой ферибот. Знаех, че ще ми се случи. Просто го знаех...Вселената ми го подари. Приятел ми подари пътуване.
Приятел във Фейсбук коментира снимката ми, правена същия този ден, развяла къдрици, едва придържани с ръка, за да излезе свястна снимка, изпълнена цялата Аз от плисъка на морето, разпаряно от носа на големия кораб, от морския вятър и всичко това, което ми предстои следващите ден и половина.
"Сияеш!"
Щастлива се чувствам!
Повече пътувах. Доста повече мислих. И най-много чувствах. Чоплех стари рани, стари нагласи, стари модели, извадих непотребното, стоварих го насред площада на съзнанието... И? Сега какво да правя с всичко това? Измети го! Почисти го! Ох, да ставаше така лесно!
Днес ми е тъжно. От всичко извадено наяве, преживяно, липсващо...
Ден 4-ти от Проекта Денис Лин
Все още съм в Седмицата на Въздуха. Вятърът навън хич не се шегува. Не ме оставя да спя. Натиска по вратите, развява завесите, промушва се изпод процепите на капаците. Лудее му се. Волен, безгрижен, не му стига деня, че го прави и вечер.
Утвърждение за деня:
Обичам и приемам тялото си. То е прекрасно такова, каквото е.
Човешките представи са просто мисли, които сме поддържали дълго време... Тялото силно откликва на мислите, които човек таи.
На вашата вътрешна сила е присъща способността да оформя собствените ви възприятия за вас самите - и така да направлява физическата ви съдба.
Не се тревожете, ако изведнъж станете по-чувствителни към болежките на тялото си. Сега просто сте започнали да ги изпитвате съзнателно, вместо да ги потискате.
Нищо няма смисъл, докато вие не вложите мисъл. Така че, защо да нямате такива представи за тялото си, които ви дават сили?
Колкото повече време и енергия изразходвате, за да се борите с бедрата си, толкова повече ги превръщате в проблем. Обичайте ги, ценете ги, дори бъдете във възторг от тях...
От "Отключете тайните послания на тялото"
Денис Лин,
изд. Аратрон
Аз наистина се опитвам да обожавам тялото си.
Когато мина покрай огледалото, се старая да се усмихна и да си кажа, че наистина съм прекрасна в моите представи, независимо че не отговарям на модели за красота и мерки. Поглеждам зъбите си и казвам, че имам най-хубавата усмивка на земята.
Поглаждам мислено бедрата си и им се извинявам, че досега не съм им се възхищавала.
Преглеждам всички стари представи - мои, взети назаем, после твърдо приели местожителство в моето съзнание. Никакви такава-съм, онакава-съм.
Това съм Аз и точно тук и сега съм прекрасна!
Няма да спирам да си го повтарям...
Ден 5-ти от Седмицата на въздуха
Днес пътувам. Много дълго, морско пътешествие, подарено и споделено с приятел. Въздухът приема измеренията на силен морски вятър, носещ морски пръски, играещ с вълните, готов да се бори дори и срещу самия кораб.
Вълнувам се! Пътуване до гръцки острови. Точно както съм си го представяла в онези студени дни в София преди няколко месеца, когато душата ми копнееше за тук и за морския вятър на палубата на някой ферибот. Знаех, че ще ми се случи. Просто го знаех...Вселената ми го подари. Приятел ми подари пътуване.
В 18ч. вятърът се надпреварваше коя женска коса по-напред да развее и разроши на палубата на кораба. На моята май обърна най-много внимание. Дали защото усещаше вълнението ми от предстоящото пътуване или пък му се сторих най-подходяща, свободно пуснала коси за неговата игра. Синът ми така си играеше с косите ми, когато пътувахме заедно преди 2 седмици в автобуса за Гърция. Липсва ми! Първите опити за тъга се появиха. Не им обръщам внимание. Казвам си, че той е щастлив там, където е в момента и аз съм длъжна да затворя усещането си за липса някъде в мен и да се порадвам на това, което ми предстои. Защото то е само за ден и половина и ще отлети така, както вятърът прави след всяко свое присъствие.
Утвърждение за деня:
Тялото ми се изпълва със сияйна, кипяща енергия!
Когато човек съзнателно следи и усеща дишането си, то се превръща в свещен акт.
Когато изпитваме радост, буквално започваме да сияем. това лъчисто сияние се образува от безброй микроскопични искрици, които пораждат енергийното поле и то се излъчва от тялото ни навън към света около нас. Искриците намагнетизират енергията и я карат да се влива вътре в нас. Благодарение на тези сияйни потоци нараства жизнената ни енергия.
От "Отключете тайните послания на тялото"
Денис Лин,
изд. Аратрон
Приятел във Фейсбук коментира снимката ми, правена същия този ден, развяла къдрици, едва придържани с ръка, за да излезе свястна снимка, изпълнена цялата Аз от плисъка на морето, разпаряно от носа на големия кораб, от морския вятър и всичко това, което ми предстои следващите ден и половина.
"Сияеш!"
Щастлива се чувствам!
Не позволявам на съзнанието ми нито за миг да допусне някоя издайна мисъл ох, колко ще надебелея от тези сандвичи и колко ли захар има в това чудесно фрапе! Позволявам си да се чувствам свободна, лека и слаба, да отхапвам лакомо най-вкусните сандвичи, набързо мазани с хайвер и черен хляб преди път, да се облизвам сладко и да съм просто Аз.
Няма коментари:
Публикуване на коментар