Вятърът е почти ураганен! Развява чаршафи, върхове на дървета, палмите се прекланят пред силата му, така мощен и развихрил се насред Атина, носи пясък чак от Африка. Само гръцките флагове удържат порива му - така горди от цветовете на гръцкото синьо и бяло.
Седмицата на Въздуха наистина започна! Направо е във вихъра си! Много застой има в тялото и в мислите ми, за които е нужна вихрушка като тази, изумяваща местните атинци, отдавна не виждали такова въздушно предизвикателство. Безпокоят се за климатиците си и за многото зеленина по терасите, готова всеки един момент да бъде отвлечена от нешегуващия се атински вятър. Как да им обясня, че този вятър духа само за мен?! Как да им кажа, че в живота ми има спешна нужда от ураганен вятър, за да разруши представи, стари модели и ох-дали-изглеждам-добре-в-очите-на-другите...
Утвърждение на деня:
Оценката ми за моето тяло не е това, което съм аз.
Аз съм прекрасна и наистина го вярвам.... Това си повтарям през целия път, приготвена и въодушевена от предстоящото ми гостуване в българо-гръцкия дом на Елена и Нико. Готова съм да поема от многото храна, предварително предупредена за кулинарните способности на домакинята.
Аз съм прекрасна, вярвам в това! Опитвам от печените картофи, пилешкото филе и гръцката салата на приказки с българо-гръцка реч. Вятърът неумолимо иска да ни изгони от прохладната тераса, потънала в зеленината на бенджамина и тропическото зелено на палмите. Тентите едва се справят с порива му да нахлуе в нашата хубава компания на маса от часове. Говорим за Бургас, за България, за гръцките закони, за историите на българите, тръгнали на гурбет по принуда, за порасналите им вече деца, оставени някъде там, по България, за самотата на майките, за новия им живот, за децата, отраснали сами, сега вече те самите имащи деца, за цветето "Мъката на художника"...
Аз съм прекрасна и тялото ми е прекрасно! Намирам място в стомаха и за гръцкия десерт, изкусно приготвен в гръцката кухня от български женски ръце. Домакинята казва, че това не е типичния вкус на десерта, този път някак си не станал, но аз не й вярвам. За да я убедя, на глас примлясквам от удоволствие и изразявам шумно възхищението си от така топящия се в устата сладък грис с канела, кротко изпекъл се между тънки точени кори. Мисля си, че тялото ми заслужава тези сладки калории! Заради смелостта на застана пред собственото си вътрешно огледало гола и да кажа на тялото си Обичам те, такова каквото си! Заради обичта, която искам да му дам, така незаслужено спестявала му през годините назад!
Вятърът не се отказва от играта с върховете на палмите около нас. Не му обръщаме внимание! Домакинята Елена е толкова темпераментна и енергична, че ураганът навън само може кротко да се учи от еуфорията й покрай посрещането ми и там-удобно-ли-ти-е, хапна-ли-добре, как-се-чувстваш-тук. Масата, нетърпеливо и грижливо приготвена за новата й гостенка в мое лице, побира цялата топлина на душата й. Розови салфетки, сини матови чаши, малки чашки за хубава българска ракия, големи чинии, пълни догоре с пиле, най-вкусно печените картофи, сладолед в чаша желирани кайсии. Разбирам защо гръцките мъже предпочитат нашенките за съпруги. Носим топлина, уют и сигурност.
Обичам себе си и тялото си такова, каквото е! Сякаш усетила деня ми за награди, домакинята ни Елена ми носи втори десерт - желе и потънали в него парчета гръцки ароматни кайсии с огромни топки сладолед. Вкус на лято, шоколад и кайсии.
А Нико ми смигва всеки път съучастнически и разбиращо, когато правя физиономия не-мога-вече-ям, няма-място-в-мен и ми посочва корема си, така добре оформен от вкусотиите на Елена.
А Нико ми смигва всеки път съучастнически и разбиращо, когато правя физиономия не-мога-вече-ям, няма-място-в-мен и ми посочва корема си, така добре оформен от вкусотиите на Елена.
Тръгвам си от дома с усмивка, тежаща поне 2 килограма повече за един следобед, но така олекотена и освободена вътре в себе си от гостуването в дома на Нико и Елена.
Днес наистина е ден за награди. Не само за тялото, но и за душата. Потопих крака в Eгейско море. Слушах шума на вълните, гальовно играещи с камъчетата на брега. Вятърът не спира да развява косите ми. Благодаря му, че не ме оставя да забравя, че ми предстои вълшебно пътуване към себе си и на много любов към тялото ми. Благодаря му, че ми показва силата си да чисти и размества, да събаря и да руши неустойчивите стари скелета в моето съзнание, чакащи отдавна подобна промяна и един силен атински вятър.
Приветствах залеза на Първия ден от моята промяна. Тялото ми усеща любовта ми към него и старанието ми да се вслушвам в сигналите му. Искам да му подарявам! Искам да го обичам!
Дишайте дълбоко въздух на големи глътки като си представяте как енергията на живота изпълва дробовете ви и всяка клетка в организма ви.
Бъдете конкретни. Накъдето е насочено желанието ви, натам тече енергията.
Здравето е отражение на начина ви на живот.
Начертайте кръгова диаграма, показваща как бихте могли да прекарвате времето си, за да укрепите здравето си. Изберете неща, които обичате да вършите, които бихте вършили или които бихте се научили да вършите с удоволствие и редовно.
Отговорете на следните въпроси:
1. Как наистина усещам тялото си?
2. Има ли нещо в тялото ми, което ненавиждам, мразя или не харесвам?
3. Има ли нещо в тялото ми, което много обичам и ценя?
4. Кои са силните страни на моето тяло?
5. Какво съм отлагала по отношение на тялото си?
6. Какво казва тялото ми на света за мен?
8. Как гледат другите на тялото ми?......
Хората, които не успяват да извършат положителни промени в живота си, обикновено са възпирани от чувство за неудовлетвореност, след което следва протакане. Когато изпитате неудовлетворение, не бързайте - използвайте момента като възможност да укрепите решимостта си. Поемете дълбоко въздух и продължете смело напред. Така обикновено стават най-големите пробиви!
От "Отключете тайните послания на тялото си", Денис Лин,
изд. Аратрон
Няма коментари:
Публикуване на коментар