Атина е моя град...
Наистина! Без никакви преувеличения! Трябваше да дойда и да разбера това, което винаги съм знаела! Може би затова тръгнах с цялата си смелост към непознатото и с очакване очите ми да видят това, което сърцето ми предварително вече усещаше и знаеше. Питам душата си, а тя е пълна и спокойна.
Обожавам сутрините тук. Събужда ме сутрешния хлад в очакване да се смени с южната жега. Гъркиня сърдито се провиква дълго някъде измежду многото скрити зад тенти тераси. Капаците на прозореца не успяват да спрат темперамента на думите й. Тракане на съдове, приготвя се закуска някъде по етажите. Отварям очи, осъзнавам къде съм се събудила, изпълвам се с хубави усещания. Аз съм в моя град!
Кафето задължително се пие на източната тераса, потънала в мекия стол, изпънала смело крака върху перваза, с любима книга в ръка, много слънце около мен и тихото шептене на маслиновите и портокалови дръвчета, кротко седящи във вътрешния двор между сградите.
Атина е слънце, наистина много слънце и белотата на сградите, милиони покривни антени, широки тераси, простор, слънчеви батерии, несмогващи да уловят всеки топъл лъч.
Атина е и темперамента на гъркините - кресливи, темпераментни, с южна красота, големи бадемови очи и заоблени тела, смело развяващи коси по аутобаните, страстно прегърнали мъжа пред себе си.
Атина е моя град, наистина... Дойдох и не искам да си тръгвам. Готова съм да остана, да се подаря, да променя живота си... но само ако Атина ми обещае, че няма да бъда сама.
Няма коментари:
Публикуване на коментар