И аз като гъркините се събуждам рано, простирам току-що извадени от пералнята, ухаещи на чистота чаршафи и дрехи на високия простор и сядам на терасата, за да се разхладя от ранно започващия душен ден. Омотала съм се в хавлия, рамената ми са предизвикателно разголени, оставени на вятъра да ги погали. Много смело за мен - едва седмица съм тук и вече си позволявам да стъпвам боса по терасата и да показвам белите си крака и шия.
Понякога се сепвам от женска приказка на по-висок тон някъде из терасите. Страхливото в мен се обажда, мисля си, че висенето на терасата по хавлия предизвиква гнева и морала на някоя възрастна гъркиня. Излишни страхове! От крайно опънатите тенти, многото цветя и мушкато по терасите им и безкрайните простори с виснали чаршафи на тях едва ли е възможно да се видя и аз - бяла сред цялата тази белота на терасите и изгарящото слънце.
Наистина е горещо. Малко ми липсва сериозната сянка на моите дървета пред прозореца в дневната ми в София. В банята мога да стоя по цял ден. Дори си се чудя, ама само на ум, защо са им всичките тези бойлери на гърците - тук е непростимо горещо, само студен душ успокоява баланса на тялото, и то взет поне 10 пъти през деня.
Гъркините... Разбирам защо дойдох тук... За да излекувам ранената си, свита някъде из мен женственост. Прибрала, скътала в скрина на съзнанието като момински чеиз за някога, когато-той-се-появи. Излишно губене на време са тези сълзливи момински мечтания, като от друг свят, съвсем невписващ се в представите на тази страна.
За гъркините сякаш тялото им е свещено! Те се възхищават от себе си, от това, което имат и хич май не ги интересува това, което нямат. Защото те наистина харесват телата си! Защото те наистина са харесвани! Виждате ли реда на харесването - аз харесвам себе си, не просто харесване, аз обожавам себе си и тялото си, следователно и другите, най-вече мъжете ме обожават.
Прихващам от аромата на женственост край мен. Вървя с изправени рамене, малко мързеливо, с източена шия и нито грам притеснения как-изглеждам-в-очите-на-другите и никакви попридърпвания на блузите под дупето. Нетипично за мен! Атина ми влияе, лекува ме. Разбирам защо така бързах да дойда.
Възхищавам се на възхищението на гъркините от себе си. И нито грам притеснения от тяхна страна - целулитът ми се вижда, дупето ми е огромно, ръцете ми са пълни, коремът ми е на няколко пласта. Има високо вдигната глава, здраво самочувствие и още по-здраво стъпване на земята и едно хубаво усещане, че животът е наистина това, което ти се случва тук и сега. И никакви притеснения как изглеждаш нямат никакво значение, защото конкурсите за красота са един път годишно и винаги се печелят от венецуелки. Затова защо да се тревожим за излишни неща? Бог ни е направил това, което сме и най-вече ЖЕНИ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар