Свещеното "Благодаря!"

Тук съм! В моя град!

Душата ми се пълни с нови усещания, познати, търсени, копняни, изживявани някога, в друг познат живот, може би някъде из тези места.

Тялото ми... реагира по различен начин. Вглеждам се и го питам с онзи поглед, който майка ми отправя често към мен - въпросително-изненадано-възмутено Какви ги вършиш този път? Подува се, боли го, напомня за някои места в него, които очакват любовта ми, а не поредната критика Не ти ли давам всичко, от което се нуждаеш?!. Тялото ми напомни именно тук, в моя град, за липсата на любов, която съзнателно и не толкова съзнателно му ограничавах. Напомни ми с цялата сила на физическото, че имам-спешна-нужда-от-промяна, моля те-обърни ми -винамание!

След изпитателно-възмутения ми питащ поглед, поисках да се обичам - такава, каквато съм, това, което съм и там, където съм! Без никакви извинения от рода на ще-го-направя-по-късно! Тялото ми като малко необичано дете доста похленчи в годините, съзнателно не му обръщах внимание и вярвах, че и това ще мине.

Дойде време да обърна сериозно внимание на любовта си към него и всяка мисъл, чувство и вибрация, която съзнанието ми изпраща към сърцето. То чака да бъде обичано, по същия начин, по който майка обича детето си,  любима чака мъжа си, татко се радва на раждането на дъщеря си... Това е същата онази любов и обич, която витае край нас! Нужно е само мъничко промяна на усещанията и повече съзнателна благодарност! Резултатът няма да закъснее, вярвам в това!

След няколко дневното ми търсене в самата мен на отговорите, те не закъсняха. Липсваше ми вибрацията на свещеното Благодаря, което да изпълни цялото ми същество.

Благодаря на Вселената, че ме изпрати тук!

Благодаря за детето си, което ми е поверила и има доверие в моите способности на майка да отгледам и възпитам една Душа!

Благодаря за приятелите, които имам! Всеки един от тях ми дава и допълва! Чрез тях дишам и се обновявам!

Благодаря за това, че детето ми е в дома на жена, която не познавам, но цялата ми майчинска същност й благодари за грижите, храната и усмивките към моето дете!

Благодаря за възможностите, които имам в този живот!

Благодаря за здравото тяло, което имам и което е цяло, завършено и съвършено!

Благодаря за портокалите, с които си направих сутрешен сок, окъпан в оражнево и слънчево!

Благодаря за гледката, която виждат очите ми!

Благодаря за слънцето, което ми подарява топлината си!

Благодаря за родителите си и за уроците, които взаимно сме се разбрали да научим един от друг преди да дойдем на тази земя сега!

Благодаря за жените в моя живот, които ме допълват, учат, дават, възхищават ме!

Благодаря за мъжете в живота си и всеки, който вече не е до мен, защото това, което съм сега, нямаше да се случи и без тяхната помощ! Благодаря и на тези, които влизат в живота ми, за да помогнат в моето собствено самоизлекуване!

Благодаря за миналото си!

Благодаря за бъдещето!
Благодаря за Тук и Сега!

Благодаря! Благодаря! Благодаря....